Списък на статии по етикет: риби
Петък, 26 Ноември 2010 16:07

КАРАГЬОЗ ( ДУНАВСКА СКУМРИЯ)

Тялото на карагьоза е странично сплеснато, покрито с едри люспи. Гърбът е зеленикавосин, а страните - сребристобели с розов оттенък. Зад хрилните капачета има по едно тъмно петно, не винаги добре изразено. На дължина достига до 36 см, а на тегло - до 500 г.

Карагьозът обитава Черно море, а за размножаване навлиза в р. Дунав, Днепър, Днестър, Буг и Дон. Храни се с дребни рибки и по-рядко с ракообразни. Карагьозът е вкусна риба. Лови се в Черно море и в р. Дунав по време на размножителната му миграция. Уловът му у нас е много по-нисък, отколкото В другите черноморски страни.

Публикувана във Риби
Петък, 26 Ноември 2010 16:02

ШПРОТ, ТРИЦОНА, ЦАЦА

 

Тялото на цацата е странично сплеснато. Гърбът е тъмносин със синьозелен оттенък. Страните са сребристобели. На дължина достига до 13 см и тегло - около 10 г.

Цаuата е стадна черноморска риба. При ниска температура на водата стадата се оттеглят във вътрешността на морето, а при по-висока температура се движат в nрибрежните зони. Половата зрелост настъпва на 1-годишна възраст. Голямата численост на цацата се дължи главно на факта, че хайверът се хвърля на порции почти през цялата годнна.

Цацата е планктоноядна риба. Независимо от дребните си размери тя има голямо стопанско значение - уловът и е голям. Най-много се лови през април - май.

 

Публикувана във Риби
Петък, 26 Ноември 2010 15:51

ПЪСТРУГА

Тялото пъстругата е удължено вретеиовидно с пет надлъжни реда плочки: гръбен, два странични и два коремни. Рилата е с удължено лопатавидно и е по-дълго от половината дължина на главата. Устата е на долната страна на главата. Мустачките са къси, а върха заострен и не достигат нито до върха на рилата, нито до устатa. Опашният плавник е несиметричен. Oкраскатa на гърба е светлокафява, червеникава или сива, понякога със зеленикав оттенък. Отстрани този цвят е по-ясно изразен. Коремът е жълтеникав или бял. На дължина може да достигне до 2 м, а на тегло - 27 кг, рядко до 68 кг.

Пъстругата живее в Черно, Азовско и Каспииско море, а за размножаване навлиза в големите реки, вливащи се в тях. Половата зрелост настъпва малко по-рано, отколкото при другите есетрови риби. Размножителният период за индивидите в р. дунав е от април до септември. Хайверът се хвърля по чакълести дъна главно в района на Железните врата, а понякога и близо до устието. При температура на водата 18 – 20 градуса малките се излюпват за 2 - 4 дни. Няколко седмици след излюпването те се спускат по течението на реката и навлизат в морето. След изхвърляне на половите продукти възрастните също се връщат.

Малките се хранят главно с ларви на различни насекоми и по­рядко с дребни ракообразни, а възрастните – с малки миди, риби (меджид и шпрот) и понякога с червеи.

Годишният улов на пъстругата в р. Дунав за нашия бряг е доста голям. Месото е много вкусно, както и на другите есетрови риби.

Публикувана във Риби
Сряда, 24 Ноември 2010 14:51

НЕМСКА ЕСЕТРА

Тялото на немската есетра е вретеновидно с пет реда костни плочки: едни разположен гръбно, два - странично и два - коремно. Устата е на долната страна на главата. Мустачките са без реснички, разположени на средата между устата и окото. Опашният плавниик е несиметричен. Гърбът е жълтокафяв, сивокафяв или тъмнокафяв, а коремът - сребристобял. На дължина достига до 3,5 м, а нa тегло ­над 300 кг.

Немската есетра е проходна риба. Среща се поединично или на групи във водите на Атлантически океан, Средиземно море и Черно море. За размножаване есетрите от Черно море навлизат в долното течение на р. Дунав, където хвърлят хайвера си, а есетрите от Егейско море - в р. Марица. В миналото те са стигали до гр. Харманли  даже до гр. Пловдив. Мъжките от Черно море съзряват на възраст 7-9 години, а женските - на 8-14 години. Размножаването започва към края на май и началото на юни. Хайверът се отлага по каменистите дъна на реката, на места с бързи течения на водата. В зависимост от температурата й хайверните зърна се излюпват за 3 - 13 денонощия. След хвърлянето на хайвера възрастните се оттеглят обратно в морето, а до края на лятото се връщат и малките.

Heмскатa есетра се храни главно с ларви на насекоми и червеи в реките, поема още мекотели, дребни рибки и др.

За нашата страна немската есетра няма стопанско значение.

Публикувана във Риби
Сряда, 24 Ноември 2010 14:45

ЧИГА

Тялото на чигата има вретеновидна форма с пет реда костни плочки: един гръбен, два странични и два коремни. Устата е на долната страна на главата. Мустачките достигат до устата. Те са разклонени. Опашният плавник е несиметричен. Окраската на гърба е тъмносива или Кафеникава със синкав оттенък. Коремът е жълтеникавобял или бледочервеникав. На дължина чигата достига до 125 см, а на тегло - до 16 кг.

За разлика от другите есетрови риби чигата живее само в сладки речни води. Среща се в реките, вливащи се в Черно, Каспийско и Азовско море, а така също в големите реки, вливащи се в Северен Ледовит океан. У нас тя се среща само в р. Дунав. Движи се обикновено на малки стада или поединично. Зимата прекарва в дълбоки ями по дъното на реката във вцепенено състояние. Половата зрелост настъпва на 4-5-та година - при мъжките и 5-7-та година - при женските. Хайверът се изхвърля през май и първата половина на юни. Той полепва по песъкливите и чакълести дъна на реките, по места с бързо течение на водата. В зависимост от температурата на водата излюпването на малките става за 7-10 денонощия.

Малките се хранят отначало с дребните плаващи организми, а по-късно с ларвите на насекоми, които снасят яйцата си във водата. Възрастните се хранят също с ларви на насекоми, но поемат още червеи, ракообразни, понякога хайвер на други риби и др.

 

Месото на чигата е много вкусно. Тя има голямо стопанско значение. Годишно по нашия бряг на р. Дунав се ловят до 50 хил. килограма.

Публикувана във Риби
Сряда, 24 Ноември 2010 14:31

МОРСКА КОТКА

Морската котка е плоска акулова риба. Тялото е голо и гладко. Гръбната страна е леко изпъкнала, а коремната - плоска. Опашката е източена като камшик и е с остър назъбен шип. На долната му страна на надлъжни жлебове с отровни жлези. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът - бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 см, но най­често се ловят индивиди, дълги 60 - 70 см, с тегло 6 - 10 кг.

Морската котка се среща в Атлантическия океан и моретата, свързани с него. Тя е дънна риба и живее на дълбочина от 20 до 80 м. През лятото се приближава до брега, а през зимата отново се оттегля. Размножава се през юли - август. Тя е живородна. Оплодените яйца (от 4 до 8 ) се задържат в яйцепроводите. Между зародишите и майчиния организъм се образува своеобразна плацента. Чрез нея малките поемат хранителни материали от майката. Инкубацията продължава около една година.

Храна за морската котка са главно висши ракообразни, по-рядко мекотели и дребни рибки.

У нас морската котка няма стопанско значение. Освен това тя се лови в единични екземпляри в мрежите и в траловете, а през лятото - с грибовете и даляните. Черният дроб е богат на мазнини. От него се получава витамин А. В други страни морската котка се лови в по-големи количества и значението  е по-голям.

Публикувана във Риби
Сряда, 24 Ноември 2010 14:23

МОРСКА ЛИСИЦА

Морската лисица е плоска акулова риба. Тялото и е сплеснато гръбно­коремно. Има форма на четириъгълен диск. По гръбната и коремната страна се виждат отделни костни плочки с остър връх. Устата е разположена коремно. Опашката е тънка с два странични реда от шипчета. При мъжките индивиди коремните перки са видоизменени в копулационен орган и имат доста големи размери. Окраската е променлива, но най-често гърбът е сивокафяв с големи или по-малки черни или светли петна. Коремът е бял с розововиолетов оттенък. На дължина може да достигне до 125 см, но по нашето крайбрежие се ловят обикновено екземпляри с размери до 70 - 90 см и тегло - 5-6 кг.

Морската лисица се среща край европейските брегове на Атлантически океан, Средиземно, Мраморно и Черно море. Тя е дънна риба. Образува малки стада, които обитават дъната с дълбочина 80 - 90 м През пролетта се приближава към брега във връзка с размножаването. Оплождането е вътрешно. Яйцата се отлагат по единично по подводната растителност на дълбочина 10 - 40 м. Те са обгърнати от четириъгълни хитинови капсули. Краищата им имат дълги израстъци, с помощта на които яйцата се прикрепят за подводния субстрат.

Морската лисица се храни с дънни организми - ракообразни, мекотели, червеи, дънни риби и др. Особено значение имат висшите ракообразни, които съставляват до 72% от храната и.

Морската лисица няма особено стопанско значение, макар че месото и се употребява за храна. Лови се главно през пролетта с тралове заедно с калкана. Черният дроб е богат на мазнини и се използува за добиване на витамин А и Д.

 

Публикувана във Риби
Понеделник, 22 Ноември 2010 11:05

ЧЕРНОМОРСКА АКУЛА

Тялото на черноюрската акула е източено вретеновидно. Покрито е с дребни плакоидни люспи, обърнати с шипчетата си назад. Устата е разположена на долната страна на главата и има форма на дъговидна напречна цепнатина. Очите са слабо източени по дължината на главата. На гръбната перка има свободен шип. Опашната перка е несиметрична­горната половина е по-голяма от долната. Гърбът е тъмносив, осеян с бели петна, а коремът - белезникав. На дължина достига до 150 см, а на тегло - до 12 кг.

Черноморската акула е широко разпостранена - среща се навсякъде из Атлантически и Тихи океан и моретата около тях. В Черно море е твърде обикновен вид. Движи се обикновено на малки стада, които обитават придънните слоеве на водата. Размножителният период на черноморската акула продължава от септември до ноември. По това време близо до брега - на дълбочина 25 - 40 м, тя «ражда» 16 до 32 малки. Оплождането на женските става или веднага след раждането, или през пролетта. Продължителността на инкубацията, която протича в яйцепроводите, продължава около 2 години.

Храна за черноморската акула са различните видове дребни риби­ меджид, попчета, барбуня, писии, морски езици и др. През пролетта и есента храната и се състои главно от хамсия, трицона, сафрид и даже скумрия.

За нашия риболов акулата няма стопанско значение, макар че в някои години уловът и е голям. Месото и е вкусно и се цени особено в Западна Европа. Черният й дроб е много голям - до 23% от теглото на тялото. Богат е на мазнини (до 81 %). ОТ него се извличат витамините А и Д.

Публикувана във Риби
Петък, 19 Ноември 2010 17:08

ТРИИГЛЕНА БОДЛИВКА (КЕДРИНКА)

 

Тялото на бодливката е заоблено, покрито с костни пластинки. Пред гръбната перка има най-често три свободни бодила. Коремните перки също са видоизменени в бодли. Гlрез размножителния период гърбът при мъжките придобива металнозелен блясък, а страните са медножълти; коремът и главата са червени. На дължина достига до 4 см. Женските са по-едри.

Бодливката обитава както сладки води, така и морски. Среща се, макар и не така често, по цялото ни Черноморско крайбрежие, в крайморските езера, в лиманите и устията на реките Камчия, Ропотамо и Резовека. Размножителният период е през април - юни. Изхвърля хайвера си на порции в крайбрежната зона. Особено интересни са грижите на мъжкия за поколението. Преди размножителния период той построява малко кълбовидно гнездо от растителни частици, които споява със секрет, отделен от бъбреците. След построяването на гнездото мъжкият вкарва последователно няколко женски, които отлагат яйцата си в гнездото му. След това той ги опложда - всяка порция поотделно, влиза в отвора на гнездото и пази яйцата. Чрез движение на гръдните си перки той осигурява около оплодените яйца промяна на водата, като с това доставя повече кислород и подпомага развитието на зародишите. Инкубационният период протича 4 - 27 денонощия в зависимост от температурата на водата.

Бодливката се храни с плаващи ракообразни, ларви на насекоми и др. По време на размножителния период на другите риби напада хайвера и ларвите им, а понякога и собствените си малки.

Кедринката няма стопанско значение.

Публикувана във Риби
Петък, 19 Ноември 2010 17:02

МОРСКИ ЕЗИК

Тялото на морския език е източено листовидно, с овална форма, покрито с дребни бодливи люспици. Очите са разположени на дясната страна. Гръбната перка започва от горния край на муцуната и продължава почти до опашния плавник. Аналната перка е също много дълга. Горната част на тялото е кафявосива с тъмни петна, а долната ­белезникава. На дължина достига до 30 см и тегло - 200 г.

Морският език е дънна риба. Обитава песъчливите места край брега. Хайверът си хвърля на порции по крайбрежията от края на май до края на септември. Ларвите имат симетрично тяло и водят плаващ начин на живот. Храни се главно с червеи, мекотели и ракообразни.

Публикувана във Риби
<< Начало < Предишна 1 2 3 Следваща > Край >>
Страница 2 от 3

loading...
loading...

Анкета

Обичате ли съпруга/та си?