Какво представлява анурия?

При анурия бъбреците преустановяват отделянето на урина.

Кога настъпва анурия?

Анурия може да настъпи при остра тубуларна недостатъчност, напр. при сублиматно отравяне, където извитите каналчета са задръстени с некротизирали епители; освен това поради коагулация на белтъците в капсулата на Шумлянски-Бауман нейната пропускливрст силно намалява. Анурия се среща в някои случаи на тежко развиващ се остър дифузен нефрит, когато силният спазъм на гломерулните съдове се отразява върху размера на гломерулната филтрация. Анурия се появява и в крайния стадий на нефросклерозата, когато склеротичният процес е обхванал по-голямата част от бъбречните гломерули.

Анурия може да настъпи при двустранно запушване на уретерите с камъни, което се среща сравнително рядко. По-често настъпва рефлекторна анурия при запушване с камък на единия уретер.

От анурията трябва да се различи задръжка на урината в пикочния мехур поради запушване на уретрата (хипертрофия на простатата, спазъм на sphincter uretrae, запушване с камък и пр.). При retentio urinae над симфизата се образува топчеста подутост, образувана от препълнения с урина пикочен мехур. При перкусия се получава притъпен тон. След катетеризиране на пикочния мехур подутостта изчезва. При анурия от бъбречен произход при катетеризиране мехурът е празен.

Причини за анурия?

Анурия може да се получи и поради причини извън пикочоотделителната -система. Така напр. такава настъпва при напреднала сърдечна недостатъчност, когато силно се влошава кръвообращението в гломерулите; същото се получава при големи кръвоизливи, които водят до общо анемизиране на организма.

Рефлекторна анурия се получава понякога при заболяване на други органи в коремната кухина (холелитиаза, перитонит, чревна непроходимост и др.).

Болест на Рустицки- Калер /Миелом, Плазмоцитом/ - Заболяването започва с неопределени симптоми. Болният се оплаква от лесна умора, световъртеж, главоболие, силна отпадналост. Най-яркият симптом са болките по костите и ставите. Болките са особено силни в гръбначния стълб. Болният бързо анемизира, слабее, губи апетит, и често пъти прави субфебрилна температура.

Анемично сърце – среща се при различен вид анемии. Дистрофичните изменения на сърцето се дължат на хипоксията. Болният бързо се изморява, има задух, ангинозни болки. От изследването се установява разширено сърце, тахикардия и систоличен шум

Анемия хемолитична - хемолизата се причинява от различни тежки инфекции (стафилококи, стрептококи, коли-бактерии, маларийни плазмодии и др.), изгаряния, от отровни вещества, които сами хемолизират кръвта, отровни гъби, бакла , змийска отрова, фосфор, арсен, анилин, сулфонамиди, бензол, олово, толуол, пирогалол, фенилхидрацин, сапонини и от отровни вещества, които активизират образуването на хемолизини. Ако се хемолизира повече от 1/60 от еритроцитната маса, настъпва хемоглобинурия. Величината на хемолизата и на регенерацията зависят от xapaктера на токсичното вещество и увреждането на костния мозък. При оловното отравяне, освен хемолиза, има смущения в образуването на хемоглобина - хемът не може да се свърже с пироловата група. В тези случаи се образува хематопорфирин и част от еритроцитите флуоресцират. При маршовата и спортната хемоглобинурия се образуват ендогенни токсични вещества, а от друга страна се развива застой в бъбречните съдове, който може да предизвика хемолизата.

Анемия пернициозна - пернициозната анемия е заболяване с неизвестна етиология и неизяснена напълно патогенеза, което протича с анемия, хиперхромен индекс на оцветяване, мегалобластно кръвообразуване, Хънтеров глосит, ахилия и фуникуларни симптоми от нервната система. Боледуват по-често мъже, предимно след 40-годишна възраст

Анемия глистна - глистната анемия се среща рядко.Хемопоетинът се използва и разрушава от глиста.

В зависимост от ниското или по-високото местонахождение в червата на глиста варира и силата на анемията. Мегалобластният анемичен синдром се развива без ахилия, глосит и нервни симптоми. Подобен мегалобластен. синдром се среща понякога и при други глисти - аскариди, свинска тения.

Анемия остра кръвоизливна - острата кръвоизливна анемия може да се получи при:

1) Кръвоизливи от стомашно-чревния канал - язва на стомаха и дванадесетопръстника, рак на стомаха, чернодробна цироза с езофагеални венектазии, левкемични инфилтрати на стомаха и червата, коремен тиф, хемороидални възли и др. 2) Белодробни кръвоизливи при туберкулоза, абцес, актиномикоза или ехинокок на белия дроб, аортна аневризма и 3) Бъбречни кръвоизливи от туберкулоза, тумор или литиаза на бъбреците, остър нефрит и др. 4) Маточни кръвоизливи - от дисфункция на половите жлези, миома на матката или други тумори, аборт, извънматочна бременност. 5) Хеморагични диатези, като капиларотоксикоза, хемофилия, скорбут, хеморагична треска, някои други кръвни заболявания, лимфогрануломатоза и др. 6) Кръвоизлив от нараняване на ·големи кръвоносни съдове.

Анемия архестична - архестичната анемия протича с мегалобластен синдром и се отличава от пернициозната анемия по липсата на хемолитични симптоми: субиктер, увеличение на далака и черния дроб, ахилия,  Хънтеров глосит, нервни симптоми. Тази анемия се  дължи на невъзможността да се използва  хемопоетинът от костния мозък.

Анемия апластична - хеморагичната алевкия или апластичната анемия е тежко кръвно заболяване, при което има парализа на кръвотворната функция на костния мозък или унищожение на самия костен мозък. При всички случаи са засегнати еритропоезата, левкопоезата и тромбопоезата.

Анемия хипохромна - в тази група се включват всички анемии, които протичат с хипохромен индекс, независимо от етиологичната причина, която е довела до намаление на желязото в кръвта.