Подагра. Причини за подагра

При това заболяване се касае за смущение на пуриновата обмяна.

В организма се получава натрупване на пикочна киселина от разпадането на нуклеопротеидите в тъканите и от пурините, внесени в организма с храната. За отлагането на пикочната киселина в тъканите са от значение местни процеси. Болните от подагра са обикновено хора, които злоупотребяват с консумирането на месо, храни, богати на пурини, алкохол.

Среща се предимно у мъже на възраст от 35 до 50 г. Жените почти не боледуват.

Симптомтоми на подагра

Подаграта се проявява в две форми - остра и хронична. Острата форма се манифестира с подагричния пристъп, който се изразява с появата на много силна болка в метатарсо-фалангеалната става на големия пръст на крака. Болката се явява обикновено през нощта, на разсъмване. Ставата е подута, а кожата е зачервена и топла. Най­лекото докосване до ставата усилва болката. Температурата през времето на пристъпа се повишава до 39-40 градуса. През деня болката стихва, но ставата продължава да е подута и кожата зачервена. През следващите нощи болката пак се подновява. Пристъпът трае няколко дни. Интервалът между отделните пристъпи може да бъде доста дълъг, понякога трае с години. Подагричният пристъп може да засегне освен ставата на големия пръст и други стави на долния крайник - глезенна, коленна и др .

Хронична подагра

При хроническата подагра се получава отлагане на соли от пикочна киселина в ставните хрущяли и ставните торбички, което причинява с течение на времето деформация на ставите. На мястото на отлагането на солите на пикочната киселина (предимно натриеви урати) се образуват малки възелчета, наречени тофи (tophi). Първоначално те са меки, но след това се втвърдяват. Тофите се откриват лесно по ръба на ушната мида, по-рядко по ставите на пръстите.

При подагра се засягат вътрешните органи, най-вече сърцето (миокардиодистрофия) и аортата (атероматоза). В бъбреците може да се развие хроничен подагричен нефрит.

Болните, които страдат от хронична подагра, с течение на времето получават деформация на крайниците, което значително намалява тяхната трудоспособност.

Протичане и прогнози  при подагра

Протичането на подаграта трае с години.

Прогнозата е неблагоприятна при хроническата подагра с деформации на ставите.

Какво представлява нефролитиазата?

Нефролитиазата е заболяване със смущения както в резорбцията, така и в обмяната, отделянето и разтворимостта на солите в урината, предимно на пурините, оксалатите и фосфатите. Тия смущения водят до образуването на конкрементни утайки в бъбреците и пикочните пътища.

Какви са причините за нефролитиаза?

В етиопатогенезата на нефролитиазата има четири звена, които при различните случаи могат да доминират едно пред друго.

1. Храненето с продукти, съдържащи повече оксалатни или фосфатни съединения може да предизвика нарушения в отделянето на солите. Употребата на твърди калциеви води, особено в сух климат, предизвикващ обилни изпотявания, също води към литиаза.

2. Невротичните състояния също водят до нарушения в обмяната на веществата и създават седиментна диатеза. Тревоги, страх, нервни напрежения и нервно изтощение и др., които водят до хронична възбуда на симпатикусовия нерв, нарушават минералната обмяна и равновесието между лиофилните и лиофобните колоиди в урината.

3. Нарушения в разтворимостта на солите в урината са най-­важното условие за образуването на конкременти. При литиазата колоидното и електролитното равновесие, което се поддържа от лиофилните колоиди, са нарушени, реакцията на урината е изменена и колоидите изпадат в нубекула. Това намалява разтворимостта на трудноразтворимите съединения и те изпадат в седимента. Увредената лигавица представлява за урината чужда повърхност и колоидите се отлагат по нея. Локалната седиментна диатеза зависи също така от температурата и от реакцията на урината. Продължителното лежане, травмите на главата, кръста и фрактури на крайниците, обилното хранене с въглехидрати и др. улесняват седиментната диатеза.

4. Друго условие, за да последва изкристализиране на соли в урината, е наличността на колоидно, органично ядро. Това ядро се явява като водещ фактор при образуването на камъните - ако липсва това условие, може да има седиментна диатеза, но да липсва литиаза. Една инфекция на пикочните пътища, един продължителен уринен застой в легенчето или мехура, травмите на бъбрека с кръвоизлив, пречките по пикочните пътища, натискът отвън създават условия за образуване на ядро от епител слуз, кръв. Храна, която е бедна на епителотоничен витамин А, също така води до лющене на епитела, до отделяне на гъста слуз в бъбречното легенче и до образуване на съответно органично ядро, което служи за основа на литиазата.

За литиазата има значение и прекомерното приложение на някои лекарства, напр. на сулфонамидите и йодните препарати.