Паническата атака като защитен механизъм на идентичността

Когато паническите атаки започнат да напират в главата, веднага изскача и въпроса - откъде се появи това  дяволското нещо, какво точно го предизвиква? Ето и сега, тъкмо  започнах да водя един много приятен разговор с моя колега и започна да ми се вие свят, сърцето ми бие толкова силно, че стените на гръдния кош едва го удържат, а до преди малко бях в отлична форма.

Но всъщност, дали разговорът е толкова приятен или само на нас така ни се струва? Може би точно в този разговор ние представяме друга идентичност за самите нас? Може би ние се превръщаме в същество, което иска да се хареса на своя събеседник? Живеем в конформистко общество. Удобствата са издигнати в култ. Те са станали отражение не само на нашите качества, но и на стремежите ни за развитие. И ние не се ли опитваме да се напаснем на неговите представи, за да получим за себе си максималното?

Паническата атака ни подтиква да покажем себе си

Но можем ли винаги да показваме онова, което сме в действителност. Нерядко ние съзнаваме, че в работата сме по-умни и по-находчиви от другите, но подтискаме всичко това, за да не дадем повод на другите да ни възприемат като белязана овца. Затова и се стремим да се приспособим към околната сивота, за да не живеем в изолация и неразбиране. Но поведението "Страхът да бъдеш себе си" произвежда една реално усещане и то се нарича паника.

Истинската идентичност премахва паниката

Потискане на идентичността  изисква голямо усилие на човешката психика, което често отключва развитието на паниката. Стискаме зъби да играем роля, която е непосилна за генетичния код и тя възстава срещу самите нас, като ни изпраща страх и борбата, и ни накара да се превърнем в онова,  в каквото сме предопределени да бъдем от природата.