Какво е характерно за хипохондрията?

Лошо ми е! Умирам! Може би не е толкова страшно, но важното е, че човекът реално вярва, че е зле. С една дума - хипоходрик.

Хипохондрията е не просто страх от болести. Това е страхът от живеене и как да се справиш с живота си, обяснява психоложката Борислава Крендева. Според нейните наблюдения от хипохондрия страдат най-вече перфекционистите, както и онези хора, които имат прекалено високи изисквания към себе си.

Повечето от хората, които се оплакват, че са тежко болни и имат какви ли не симптоми, са над средното ниво или на по-високи позиции в големи фирми. Нервните пристъпи атакуват най-вече хората в активна възраст - между 35 и 50 години.

В последно време случаите на това заболяване се увеличават, предизвикани от кризата. А пациентите са основно представители на силния пол. Все повече мъже имат чувството, че не могат да се справят с живота и не могат да удържат на конкуренцията, добавя Крендева. Обяснението е, че господата обикновено така биват възпитавани - да не показват емоциите си и да си налагат маска на силни личности.

Заболяването се отключва под влиянието на голям стрес - най-вече проблеми в работата или в семейството. Това е неговият начин да обяви на близките си, че няма повече сили да се бори и да поема отговорност за собствения си живот, а иска някой друг да го прави вместо него, обяснява психоложката.

Какво усещат хипохондриците по време на криза?

По правило хипохондриците мислят, че са пред инфаркт, инсулт, имат рак или СПИН.

Те вярват, че дори настинката им е знак, че имунитетът им е паднал и най-вероятно са заразени с вируса на ХИВ.

Много често хипохондрията се отключва, когато в семейството на пациента има близък, който страда от сериозна, но доказана болест и дори умира. Ако бащата на хипохондрика е починал от инфаркт на 50 години, то той когато наближи тази възраст, започва да си мисли, че също ще умре от инфаркт, казва Крендева.

За специалистите има най-общо 2 вида пациенти, страдащи от хипохондрия. Едните непрекъснато висят пред лекарските кабинети и си правят различни изследвания. Другият тип също се страхуват, че са болни, но пък никога не стъпват при доктора. Причината е, че те се притесняват още повече, че ако отидат на преглед, ще им открият тежка и нелечима болест

И в двата случая обаче след прекаления стрес идва безсънието, може да се появи гастрит, сърцебиене, схващания. Причината е, че самото тяло реално започва да поглъща стреса и органите се натоварват.

Как да помогнем на хипохондриците

Хипохондрията не е болест на тялото, а състояние на духа, обяснява психоложката Борислава Крендева. Най-успешният вариант за лечение е психотерапията, но при по-тежки случаи може да се пристъпи и към медикаментозна терапия.

Много важна е ролята на близките. Обикновено те не могат да схванат какво се случва с хипохондрика и вярват, че той си измисля. Именно заради това психолозите съветват преди всичко да проявим разбиране към човека, който се страхува, че е смъртоносно болен.

Хипохондрията е част от онези тревожни болести, които колкото повече отричаме, толкова повече сила им придаваме. Затова е много важно да се говори за този проблем. Когато хипохондриците останат неразбрани, започват да се страхуват още повече за живота си. Те могат да изпаднат в депресия, изолират се, отказват се от социалния живот. Може да се нарушат интимните отношения в семейството и то да се разпадне. Понякога се стига и до самоубийство.

Затова, ако в семейството ви има хипохондрик, е добре да му помогнете в търсенето на добри лекари, а след това да го насочите към психолог. Защото обикновено болните отричат, че имат проблем.

Хубаво е да не се гледат медицински филми или драми с тежко болни и да се ограничи достъпът до информация, свързана с насилие и кръв.

Много важен е оптимистичният поглед към света. Добре е да поощрявате хипохондрика да прави нещата, които му харесват и разтоварват - помагайте му да се захване с хоби или да прояви страстта си към колекциониране, рисуване, музика...

Препоръчват се повече физическа активност, спорт и разходки на открито.