Хипотония. Причини за хипотония

Среща се най-често у лица от астеничния конституционален тип.

Хиперстеничните боледуват много по-рядко. Касае се за нарушение на сложния нервно-хуморален апарат, който регулира тонуса на кръвоносните съдове (кора, подкорие, хипофиза, надбъбреци и депресорен прибор). Нерядко хипотоничното състояние се съпътствува от невроза.

Симптоми на хипотония

Болните се оплакват често от отпадналост, слабост, сърцебиене, задух и стягане на главата особено при пренапрежение. При физикалното изследване се открива астеничен habitus и капковидно сърце. Приспособителната способност на сърдечно,съдовата система е недостатъчна. При преминаване от хоризонтално във вертикално положение се получава значително спадане на артериалното налягане. При физическо напрежение артериалното налягане не показва съответното повишаване. Пулсът показва лабилност. Понякога настъпват периоди на значителен упадък на силите и намалена работоспособност. Болните получават и болки зад гръдната кост, които се дължат на недостатъчното оросяване на миокарда.

Прогнози при хипотония

Прогнозата е благоприятна. Обаче при изразена астенична конституция не може да се очаква оздравяване, ако в ранното детство и юношеството не се провеждат системно физическо натоварване, което да подобри адаптационната способност на сърдечно-съдовата система.

Хипертония. Кои възрастови групи са най-засегнати от хипертонията?

Хипертоничната болест се среща в активната възраст (30-50 години), но може да започне с преходно повишаване на кръвното налягане още в младата възраст. Двата пола боледуват еднакво.

Стадий на хипертония

Протичането на заболяването обикновено се разделя на три стадия: 1. Начален (или функuионален). 2. Преходен. 3. Склеротичен.

Начален стадий на хипертония

Той може да протече дълго време латентно.

В този стадий болните най-често се оплакват от главоболие, което те локализират в челната или тилната област. Главоболието се засилва след по-продължително умствено напрежение. Понякога то е с характер на мигрена. Болните имат неспокоен сън. В утринните часове те са по-­неработоспособни. От време на време се оплакват от сърцебиене, тежест в сърдечната област, понякога стягащи болки, шум в ушите, прилив на кръв и пулсиране в главата. Те не могат да издържат на по-напрегната умствена и физическа работа. Настроението им е променливо. Артериалното налягане през този стадий е непостоянно повишено. От особено значение е покачването на минималното налягане, което дава указние за състоянието на тонуса на артериолите. Максималното артериално налягане може да се повиши до 160-180 мм, аминималното - 100-110 мм.

Преходен стадий на хипертония

Артериалното налягане почти през цялото време е повишено. След лекуването може да се понижи, но рядко се нормализира. Влизат в сила нови приспособителни механизми за нагаждане към новите условия на кръвоснабдяване. В кръвоносните съдове започват да се развиват атеросклеротични и артериосклеротични изменения, поради което се явяват вече симптоми от страна на засегнатите органи. Субективните симптоми, от които болните се оплакват през първия стадий, тук са още повече подчертани. При обективното изследване се открива рзширен и повдигащ сърдечен удар, пулсът е твърд. При изследването на очните дъна се установява хипертонична ретинопатия (силно стесненение на ретинните артерии, а също и поява на кръвоизливи в ретината. През този стадий могат да настъпят пристъпи от стенокардия и симптоми на лево­камерна недостатъчнрст.

Склеротичен стадий на хипертония

Настъпват органични промени в сърцето, бъбреците и мозъка. В тези органи се развива напреднала атеросклероза и артериосклероза. Артериалното налягане е трайно повишено. При настъпване на сърдечна недостатъчност максималното налягане може да спадне; тогава се говори за декапитирана хипертония, която се дължи на отслабения сърдечен мускул. Сърдечната недостатъчност на първо време е левокамерна, но след това преминава в деснокамерна и пълна недостатъчност. Може да настъпи и миокарден инфаркт.

През този стадий на хипертоничната белест в бъбреците се развива нефросклероза. Установява се полиурия с хипостенурия и изостенурии.

В урината се открива слаба протеинурия, а в седимента - единични еритроцити, левкоцити и цилиндри. В края настъпва бъбречна недостатъчност, която завършва с уремия.

Често в склеротичния стадий се появяват мозъчни кръвоизливи поради разкъсване на променената стена на мозъчните артерии. Получават се парези, парализи, афазия и т. н.

Отделните стадии продължават с години, а понякога с десетилетия. Срещат се случаи от хипертонична болест, които протичат бързо и тежко. Някои автори говорят за злокачествена хипертония като особен вариант на хипертоничната болест. В бъбреците се откриват изменения, наподобяващи тези при хроничния нефрит. Развива се у млади хора. Болните се оплакват от непоносимо главоболие, което идва на пристъпи. Развива се ангиоспастична ретинопатия, поради което настъпва смущение в зрението. Болните започват да виждат предметите замъглени. Артериалното налягане, което е високо, периодически се покачва още повече (хипертонични кризи). Тогава болните изглеждат много бледи. Обикновено 1-2 години след установяването на клиничната картина те загиват от сърдечна недостатъчност, уремия или мозъчен кръвоизлив. В ретината могат да настъпят кръвоизливи, които да доведат до ослепяване.

Протичане и прогноза при хипертония

Хипертоничната болест може да продължи десетки години. От особено значение за спирането на болестния процес е откриването на заболяването във функционалния стадий. Общо взето, колкото е по-високо минималното налягане, толкова прогнозата е по-лоша. Развитието на атеросклерозата и артериосклерозата влошава прогнозата. Неблагоприятно се отразява също така настъпването на хипертонични кризи.

Самопомощ при паническа атака - част втора

Информация за паническото разстройство

Паническото разстройство може да присъства самостоятелно или да бъде част от фобийно състояние като агорафобия, генерализирана тревожност, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно - компулсивно разстройство).

Панческите атаки са внезапни периоди на интензивна тревожност, физиологична възбуда и напрежение, страх, стомашни спазми, сърцебиене, учестено дишане и емоционален дискомфорт и др. Телесни, афективни и когнитиви симптоми. Появата на тези епизоди обикновено е внезапна и неочаквана. Мозъчната база, която ги причинява, е бадемовидното тяло, разположено дълбоко в древните мозъчни структури и неговият еволюционно адаптивен механизъм на БОРБА или БЯГСТВО. При паник атаката тялото се насища с адреналин и кортизол - стресовите хормони, а мозъчната биохимия също се променя. Хипервентилацията от паническото дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да захрани напрегнатите мускули на тялото. Субективното преживяване е силен ужас, световътеж, дереализация и дисоциация от реалността, които водят до страх от полудяване и от обратната връзка на хората. Сърцето бие учестено, дишането е рязко и бързо, появява се обилно изпотяване, напрежение в стомаха и други части от тялото. Ако сме преживявали панически атаки, то знаем, че това биха могли да бъдат доста плашещи състояния при положение, че се борим с тях. В процеса на психотерапия се учим да ги посрещаме спокойно и дори да се наслаждаваме на симптомите им - така те отшумяват безпроблемно, а страхът се редуцира и превръща в радостна амбиция, тласкаща асертивността и мотивацията ни за успех.

Симптомите на паник атаките продължават до десет, рядко повече минути, но самият пик на преживяването трае около минута. Понякога паник атаките могат да образуват циклична поредица от епизоди, като утихват и се задействат отново. Често паническите атаки се случват в ситуации или места, когато са възникнали преди, както и в случаите, когато се чувстваме "хванати" натясно, тоест в напрегната ситуация, провокираща тревожността ни.

Паник атаки се възприемат и преживяват от "опитните" и "начинаещите" в тях по различен начин. "Опитните", тоест хората, които дълго време са преживявали паник атаки, ги преминават бързо и почти незабележимо, без явни симптоми или външни изяви и незначителен страх. Поне такова е желателното развитие на проблема – случване на естествена десензитизация, погасяване на страха. Ако ни се случват за пръв път или отскоро и не сме запознати с тях, може дори да повикаме бърза помощ или да си помислим, че получаваме сърдечен пристъп. Всъщност нищо такова не се случва, разбира се. 

Какво причинява паническите атаки?

• Наследственост - установено е, че паник атаките се случват по-често в семейства, членове на които са имали такива, както и при семейства с други невротични разстройства. Въпреки това, много хора, които нямат фамилна история с панически атаки, също развиват паническо разстройство. Друг фактор например са прекалено предпазливите и протективни родители.

• Генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, пост травматично сстресово разстройство,  хипогликемия, хипертироидизъм, дефицит на витамин Б от недостатъчно или некачествена храна, възбуждащи вещества като кофеин и кокаин...

• Паник атаките са чест спътник на различните фобии, като се явяват тяхна кулминация.
  
  

• Поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди. Негативните автоматични мисли и чувства, правила и несъзнавани убеждения. Липсата на физическа и обществена активност.

• Липса на асертивност, самоувереност и смелост.

• Хипервентилацията при учестено дишане може да предизвика паник атаки.

Симптоми

Физиологични

• Усещането за страха на адреналина, преминаващ като реално преживяване през цялото тяло.
• Изпотяване.
• Чувство за задушаване (диспнея).
• Свиване в стомаха.
• Сърцебиене.
• Замаяност.
  
• Главоболие.
• Световъртеж.
  
• Гадене.
  
• Хипервентилация.
  
• Горещи и студени вълни.
• Мравучкане или скованост на ръцете, лицето, краката или устата (парестезии). Усещане за вибрации и енергия.
• Сърбеж.
• Усещания за изгаряне.
• Клатушкане и треперене.
  
• Клаустофобия.
• Усещане сякаш тялото се изключва и изчезва.
• Изтръпване на гръбначния стълб.
• Субективното чувство за сърдечен пристъп.
• Умора и слабост.
• Мускулни спазми.
• Скърцане със зъби и стягане на челюстта.
• Временна слепота.
• Съскащ шум в ушите/ главата.

Психични

• Интензивен страх от ставащото и неувереност в себе си. Загуба на самоувереността и вярата в живота.
• Загуба на способността за логическо разсъждение.
• Ирационални натрапчиви мисли.
• Гръмогласен вътрешен диалог.
• Дереализация - чувството, че всичко е нереално, като на сън.
• Деперсонализация - сякаш не сме свързани с тялото си и сме извън времето и пространството.
  
• Съдбовност.
• Мислите: "Полудявам!" и "Умирам!".
• Чувството, че никой не разбира какво се случва с нас.
• Избягващо поведение - странене от ситуации където според нас би се случила паник атака.
• Агорафобия.
• Чувството, че ще се случи нещо ужасно и ние не можем да го предотвратим.
• Страхът, че паниката е симптом на сериозно заболяване.
• Страхът, че ще се изложим пред хората.
• Страх от смъртта и като резултат от това страх от живота - тревожност.
• Страх от провал.
• Стеснена визия.
• Изострена сетивност.
• Видимо забавяне или ускоряване на времето.

Орлин БАЕВ - психотерапевт

Базедова болест – при базедовата болест болният се оплаква от неспокойствие, безпричинна възбудимост, сърцебиене, влажна кожа. Заболяването се характеризира със струма, екзофталмус и тахикардия. Базедовата болест се среща най-често във възрастта 16-40 години. Тя е 5 пъти по-често срещана при жените.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.