Държавата ще отделя все повече средства за Спешната помощ – това каза министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов пред журналисти, предаде  Агенция “Фокус”. По думите на д-р Константинов – държавата няма никакво намерение през следващата година парите за Спешна помощ да бъдат по-малко. „Спешната помощ е дейност в медицината, която е изцяло в приоритетите на държавата”, каза още той. Важно е Спешната помощ да служи на хората, които имат животозастращаващи състояния, да бъде бърза, ефикасна. „Това ще е линията, по която ще работим, и която здравеопазването има идея да развива”, каза още д-р Стефан Константинов. 
Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов присъства на валидирането на юбилейната пощенска картичка по повод 75-та годишнина от създаването на Спешната медицинска помощ в България.

Министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова подаде оставка, предаде Агенция „Фокус”. На финала на днешната пресконференция в Министерски съвет, в която участва и министърът, от преслужбата на правителството инфарктно обявиха, че оставката й е подадена преди 15 минути и е приета от министър-председателя.
Въпросът за оставката на проф. Борисова бе сред питанията на пресконференцията и се оказа от последните към нея. Въпросът беше след ситуацията с вота на недоверие и искането на Синята коалиция за оставката й, в ГЕРБ как гледат на бъдещето на поста на министъра.
Не знам, не съм питала, но моята оставка както на всеки министър, винаги е в джоба му. Тъй като нямам джоб, тя е в папката ми, отговори тя.
На финала Борисова бе попитана, дали на вчерашното заседание премиерът Бойко Борисов й е поискал оставката на Изпълнителна комисия, в контекста и на присъствието на председателя на парламента Цецка Цачева в МС.
Не е ставало дума за това, отговори тя.
За бюджета за здраве за 2011 г. Борисова каза: Наистина и на нас не ни стигат парите, казала съм го, заявили сме го в писмен вид.
Борисова бе попитана и кой ще поеме отговорност за това, че концепцията за здравна реформа влезе за разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз ще поема. Не знам кой не е свършил работа, но отговорността е моя, каза тя.

Какво представлява анурия?

При анурия бъбреците преустановяват отделянето на урина.

Кога настъпва анурия?

Анурия може да настъпи при остра тубуларна недостатъчност, напр. при сублиматно отравяне, където извитите каналчета са задръстени с некротизирали епители; освен това поради коагулация на белтъците в капсулата на Шумлянски-Бауман нейната пропускливрст силно намалява. Анурия се среща в някои случаи на тежко развиващ се остър дифузен нефрит, когато силният спазъм на гломерулните съдове се отразява върху размера на гломерулната филтрация. Анурия се появява и в крайния стадий на нефросклерозата, когато склеротичният процес е обхванал по-голямата част от бъбречните гломерули.

Анурия може да настъпи при двустранно запушване на уретерите с камъни, което се среща сравнително рядко. По-често настъпва рефлекторна анурия при запушване с камък на единия уретер.

От анурията трябва да се различи задръжка на урината в пикочния мехур поради запушване на уретрата (хипертрофия на простатата, спазъм на sphincter uretrae, запушване с камък и пр.). При retentio urinae над симфизата се образува топчеста подутост, образувана от препълнения с урина пикочен мехур. При перкусия се получава притъпен тон. След катетеризиране на пикочния мехур подутостта изчезва. При анурия от бъбречен произход при катетеризиране мехурът е празен.

Причини за анурия?

Анурия може да се получи и поради причини извън пикочоотделителната -система. Така напр. такава настъпва при напреднала сърдечна недостатъчност, когато силно се влошава кръвообращението в гломерулите; същото се получава при големи кръвоизливи, които водят до общо анемизиране на организма.

Рефлекторна анурия се получава понякога при заболяване на други органи в коремната кухина (холелитиаза, перитонит, чревна непроходимост и др.).

Причини за захарен диабет

Захарният диабет е болест, при която настъпва смущение в обмяната на въглехидратите, поради което тъканите са загубили способността да задържат и използуват захарта. Вследствие на това количеството на захарта в кръвта се повишава (хипергликемия) и след като надмине физиологичния праг, захарта се явява в урината (глюкозурия).

В основата на тази нарушена регулация на въглехидратната обмяна се намира смутената ендокринна функция на задстомашната жлеза, в която клетките на Лангерхансовите острови не произвеждат достатъчно инсулин, който има за задача да спомогне за превръщането на глюкозата в гликоген в черния дроб и да улесни усвояването на глюкозата от тъканите на организма. Настъпват смущения в ензимните системи на тъканите - черен дроб, мускули и др., поради което постъпилата глюкоза не изгаря достатъчно, за да задоволи енергетичните нужди на организма. За увеличаването на глюкозата в кръвта допринася също образуването на такава от белтъци и мазнини.

При тежките форми на захарен диабет в организма става натрупване на кетонни тела (оксимаслена киселина, диацетна киселина, ацетон), които се получават от разпадането на мазнините и белтъците. Натрупването на повече кетонни тела се дължи на това, че организмът за своите енергетични нужди прибягва до използуването на мазнини и белтъци, тъй като главният енергетичен фактор въглехидратите, не са в състояние да бъдат използувани достатъчно. Касае се следователно не за непълно разпадане на мазнините и белтъците, а за свръх производство на кетонни тела поради усиленото разпадане на мазнини и белтъци. Високата концентрация на кетонни тела поражда ацидозата, която причинява интоксикация на организма.

В обмяната на въглеводите участвуват други системи (черен дроб, надбъбреци, преден дял на хипофизата), както и тъканите, но тяхната роля в сравнение с тази на ендокринната част на задстомашната жлеза е допълнителна.

За появата на захарния диабет се приема известно конституционално-наследствено обременяване. Това заболяване често се съчетава и с други болести на обмяната, напр. със затлъстяването.

Много рядко захарният диабет може да настъпи след прекаран остър или хроничен панкреатит.

Болестта обикновено се среща в по-напреднала възраст, но може да се появи също така и у деца, при които тя протича много по-тежко.

Симптоми на захараен диабет

Различават се две форми на захарен диабет: 1) лека форма и 2) тежка форма.

1. Лека форма на захарен диабет.

Тази форма се среща предимно у по-възрастни хора. Главните ёимптоми са следните:

Полидипсия - увеличена жажда, която принуждава болните да изпиват по няколко литра вода дневно.

Полиурия, която е в зависимост от употребеното количество вода и размера на хипергликемията. Обикновено тя е от 3 до 5 литра, но може да бъде и по-голяма.

Полифагията се изразява в много добрия апетит. Този симптом обикновено се среща редовно, с изключение на най-тежките форми, при които той може да липсва.

Установяването на глюкозурия е доказателно за захарен диабет. Размерът на глюкозурията е в зависимост от тежестта на захарния диабет и от съдържанието на въглехидрати в храната на болния. Под въглехидратна поносимост се разбира най-голямото количество въглехидрати, което болният може да консумира, без да се появи захар в урината.

Урината, съдържаща захар, е светла, но има високо относително тегло.

Най-надеждният симптом за диагнозата на захарния диабет в практиката представлява установяването на хипергликемия на гладно.

Болните изпитват сухота в устата. Кожата им е суха поради дехидратацията на организма. Много често те се оплакват от сърбеж особено в областта на външните полови органи, специално у жената. Болните са лесно податливи на кожни инфекции, екземи и др.

Боледуващите от лека форма на захарен диабет обикновено не отслабват, а някои от тях дори запазват добра охраненост.

Прогноза на леката форма на захарен диабет

Прогнозата на леката форма на захарен диабет е сравнително добра. Болните могат дълги години да водят нормален живот и да запазят своята трудоспособност.

2. Тежка форма на захарен диабет

При тази форма освен високата хипергликемия налице е и постоянна ацидоза, ако болният не е подложен на съответно лечение. Среща се по-често у млади хора и деца.

Субективните симптоми, които описахме при леката форма на захарен диабет (полидипсия, полиурия, полифагия), обикновено тук са по-силно изразени. Прави впечатление силното отслабване на болните.

Поносимостта на болните към въглехидрати е силно намалена; в най-тежките форми количеството на излъчената с урината захар е по-високо от това на въглехидратите в постъпилата храна (т. нар. отрицателен въглехидратен баланс).

В урината чрез съответните проби се откриват кетонни тела - диацетна киселина и ацетон. Дъхът на болните мирише на гнили ябълки или хлороформ.

Когато ацидозата е силно изразена, алкалният резерв е намален.

Натрупването на големи количества -оксимаслена киселина и диацетна киселина в кръвта действува токсично. Тежкото състояние на ацидоза води до диабетична кома. В такъв случай болният става сънлив; започва да се оплаква от главоболие и виене на свят. Мислите му вървят мудно. Чувствува се силно отпаднал. Кожата е много суха вследствие силната дехидратация. Езикът е сух. Появяват се повдигане, повръщане и диария. При навлизането в коматa мускулатурата е отпусната, сухожилните рефлекси са много отслабени или липсват. Очните ябълки са хлътнали навътре в орбитите, зениците са разширени. Появява се дълбокото дишане на Кусмаул. Температурата спада до 36 градуса. Настъпва колапс: пулсът е учестен и малък, крайниците са студени, артериалното налягане е ниско. Ако не се приложи бързо съответното лечение, болният в течение на 1-2 дни загива.

Усложнения при тежката форма на захарен диабет

Най-честите усложнения при захарния диабет са следните: гангрена особено на долните крайници, белодробна туберкулоза, ранно развитие на атеросклероза най-често на коронарните артерии (стенокардия, миокарден инфаркт, миокардиосклероза), неврити, амфодонтоза с изпадане на зъбите, кожни заболявания (фурункулоза, екземи и др.), диабетична нефропатия (интракапилярна гломерулосклероза) и др.

Прогноза на тежката форма на захарен диабет

Прогнозата на тежката форма на диабет е много сериозна. Налага се непрекъснато спазване на хранителния режим и провеждане на инсулинотерапия, защото винаги болния го застрашава опасност от изпадане в кома. Неговата трудоспособност е много намалена. Интеркурентни заболявания влошават протичането на болестта.

Честота на разпространението на Бери-бери

Тази болест е известна още от древни времена, когато тя е била много разпространена в Далечния изток.

Симптоми на Бери-бери

Болестта може да се развие главно под две форми: суха и оточнна. Сухата форма се представя най-често с картината на полиневрит (засягане на периферните нерви), а оточната - с оток и сърдечна недостатъчност. Доста чести са обаче и преходните форми.

Началото на болестта се характеризира с диспептични смущения: загуба на апетит, гадене, запек, подуване на корема (метеоризъм) и др. Настъпва обща слабост и лесна уморяемост, слабост на долните крайници, несигурност в походката. Краката стават тежки, често изтръпват, настъпват също смущения в чувствителността.Мускулатурата постепенно атрофира, засягат се екстензорните мускули на пръстите, ходилата трудно се свиват, с което походката става много характерна. В напредналите стадии се развиват парализи, които асцендират към проксималните части нa долните крайници; обхванати биват също и ръцете. Черепномозъчните нерви остават незасегнати.

Първоначално отоците се явяват по предните части на тибиите и се разпространяват нагоре по бедрата и тялото. Понякога се развиват изливи във вътрешните кухини. Отокът е мек и подвижен.

Сърдечно-съдовата система се засяга и при двете форми, но повече при оточната. Установява се постоянна тахикардия. Отокът обхваща също и сърдечния мускул. Сърдечното притъпление е разширено особено вдясно, като понякога то добива формата на това при ексудативен перикардит.Различават се остри и хронични форми на болестта.

Прогноза при Бери-бери

Прогнозата е лоша при напредналите форми.

Екзофталм. Как да различим екзофталмът?

Екзофталмът обикновено е двустранен. Той дава уплашено и тревожно изражение на лицето. Когато същият не е добре изразен, прави впечатление особеният блясък на очите.

Какви очни симмптоми се наблюдават при екзофталм?

Наблюдават се още следните очни симптоми: 1. Симптом на Грефе - ако движим пръста си пред очите на болния отгоре надолу и го караме да следи с погледа си пръста, забелязваме, че горният клепач изостава назад от движението на очната ябълка. 2. Симптом на Щелваг - рядко мигане. 3. Симптом на Мьобиус - състои се в недостатъчност на конвергенцията, т. е. ако болният се накара да фиксира с погледа си някой предмет, едната очна ябълка скоро се отклонява навън. Очните симптоми се обясняват с повишената функция на симпатичните нерви, които инервират съответните очни мускули.

Каква е причината за паратиреоидна  фиброзна остеодистрофия?

Тази болест най-често се дължи на доброкачествен аденом на една или повече от пара тиреоидните жлези. Започва свръхотделяне на парат­хормон, който предизвиква усилено излъчване на фосфор през бъбреците; усилената хиперфосфатурия води до хипофосфатемия и хиперкалциемия. Увеличава се дейността на остеокластите поради усилено производство на фосфатаза; по такъв начин чрез деминерализирането на костите се стига до тяхното дифузно или кистозно разрушаване, образуване на остеопороза или генерализирани кистозни образувания.

Заболяването cе среща рядко; най-често боледуват жени между 30-50 години.

Симптоми на остеодистрофия

Най-напред болните се оплакват от неопределени ревматоидни болки предимно по долните крайници особено след движение. Същевременно те получават обща слабост, отпадналост, лесна уморяемост, безапетитие. С течение на времето болните започват да локализират болките си по костите, главно по местата на подуванията. Получават се спонтанни фрактури (дълги кости, ребра), които трудно и неправилно зарастват. Изкривяването на гръбначния стълб предизвиква образуването на кифосколиоза и лордоза. В късните стадии в резултат на изкривяванията и фрактурите крайниците се обезформяват, ограничавайки своята подвижност.

В кръвта се установява повишение на съдържанието на калция, а това на неорганичния фосфор спада, Алкалната фосфатаза при хиперпаратиреоидизъм се увеличава. В урината се намира увеличено излъчване на фосфор и калций.

Болните постепенно отслабват и кахектизират. Множеството фрактури и изкривявания ги приковават към леглото.

Протичане на паратиреоидна фиброзна остеодистрофия

Протичането на заболяването е хронично (3 до 10 години). Прогнозата е лоша, ако своевременно не се премахне аденомът, който причинява хиперфункцията на жлезата. Понякога аденомът трудно се открива оперативно. В напредналите стадии на заболяването по­ради лошо зарасналите фрактури, деформациите и изкривяванията на костите болните се инвалидизират.

Какво представлява Микседем?

Микседемът е заболяване, което се дължи на намаление или на пълно отпадане на функциите на щитовидната жлеза. То се среща повече у жени и се явява до около 50-годишна възраст.

Най-важните причини, които водят до намаление на специфичната тъкан на щитовидната жлеза, са следните: пълно отстраняване на жлезата при операция, травматнчна повреда, инфекции (сифилис и др.), остър гноен тиреоидит, отделни случаи на ендемична гушавост, старческа инволуция на жлезата във връзка с атеросклероза на съдовете, непълноценно хранене. У жените се сочат като причина и честите раждания.

Симптоми при Микседем

Болните се оплакват от голяма отпадналост, намалена работоспособност, отслабване на паметта, сънливост.

При обективното изследване на болния прави впечатление особеният оток на кожата, който се дължи на инфилтриране на дермата с муциноподобно вещество. При натиск с пръст за разлика от обикновения оток не се образува трапчинка. Този оток най-добре личи на лицето, което е със застинало и безжизнено изражение по челото.Носът е уголемен, устните стават по-дебели. Очните цепки са свити. Горните и долните крайници са надебелени. Кожата е суха и набръчкана, лесно се лющи. Ноктите също са чупливи. Космите се чупят лесно и падат. Лигавиците надебеляват. Гласът става нисък и монотонен. Слухът е отслабен, болните много често оплакват от шум в ушите.

Настъпват изменения и във вътрешните органи. Сърцето е с разширени граници, тоновете са глухи. Пулсът е забавен. Артериалното налягане е ниско.

Движенията на болните са слаби и несигурни. Те се оплакват винаги, че им е студено. Половата функция е отслабена.

Протичане на Микседем

Протичане на Микседем е бавно, може да трае с десетки години.

Прогноза при Микседем

Прогнозата е благоприятна.

Видове гастроптоза

Спадането на стомаха може да бъде придобито или конституционално.

Придобитата гастроптоза се получава: 1) след бързо отслабване на организма, което причинява силно намаление на тлъстините, които се намират около вътрешните органи; 2) след прекомерна физическа работа, свързана с вдигане на тежести; 3) при многобройни раждания, както и у тези, които не спазват нужната хигиена в послеродовия период. Конституционалната гастроптоза се развива вследствие спланхоптоза, на почвата на обща астения, която причинява нисък стоеж на диафрагмата. Гастроптозата се наблюдава по-често у жени.

Симптоми при гастроптоза

Болните с гастроптоза правят впечатление с астеничния си хабитус; коремът е изпъкнал и висящ в долната част. Болните се оплакват от тежест след нахранване в епигастралната област, особено след обилно ядене и поемане на много течности. Понякога получават остра болка, която вероятно се дължи на разтягане на връзките и се появява най-често след вдигане на тежести. Болните с гастроптоза често имат запек.

Кои зони най-често се засягат от  атеросклеротичните процеси?

Най-често от атеросклеротичния процес се засягат коремната аорта, низходящата част, дъгата и началната част на гръдната аорта. Най-тежко се поразява коремната аорта. Възходящата част се засяга сравнително рядко. Атеросклерозата предизвиква удължаване и равномерно разширяване на аортата; еластичността на стената намалява значително.

Симптоми на атеросклероза на аортата

Въпреки честото засягане атеросклерозата на аортата дава оскъдни симптоми. При атеросклероза на началната част на аортата се явяват болки в областта на гръдната кост, които за разлика от тези при стенокардията нямат пристъпен характер. Болките продължават с часове и дни; при повишаване на артериалното налягане те се усилват.. Атеросклерозата на коремната аорта дава характерни пулсации в епигастралната област особено при тънки гръдни стени.