Какво представлява анурия?

При анурия бъбреците преустановяват отделянето на урина.

Кога настъпва анурия?

Анурия може да настъпи при остра тубуларна недостатъчност, напр. при сублиматно отравяне, където извитите каналчета са задръстени с некротизирали епители; освен това поради коагулация на белтъците в капсулата на Шумлянски-Бауман нейната пропускливрст силно намалява. Анурия се среща в някои случаи на тежко развиващ се остър дифузен нефрит, когато силният спазъм на гломерулните съдове се отразява върху размера на гломерулната филтрация. Анурия се появява и в крайния стадий на нефросклерозата, когато склеротичният процес е обхванал по-голямата част от бъбречните гломерули.

Анурия може да настъпи при двустранно запушване на уретерите с камъни, което се среща сравнително рядко. По-често настъпва рефлекторна анурия при запушване с камък на единия уретер.

От анурията трябва да се различи задръжка на урината в пикочния мехур поради запушване на уретрата (хипертрофия на простатата, спазъм на sphincter uretrae, запушване с камък и пр.). При retentio urinae над симфизата се образува топчеста подутост, образувана от препълнения с урина пикочен мехур. При перкусия се получава притъпен тон. След катетеризиране на пикочния мехур подутостта изчезва. При анурия от бъбречен произход при катетеризиране мехурът е празен.

Причини за анурия?

Анурия може да се получи и поради причини извън пикочоотделителната -система. Така напр. такава настъпва при напреднала сърдечна недостатъчност, когато силно се влошава кръвообращението в гломерулите; същото се получава при големи кръвоизливи, които водят до общо анемизиране на организма.

Рефлекторна анурия се получава понякога при заболяване на други органи в коремната кухина (холелитиаза, перитонит, чревна непроходимост и др.).

Уремия. Какво представлява уремия?

Уремията представлява обща интоксикация на организма, настъпила вследствие бъбречна недостатъчност.

Кога се появява уремия?

Тя се появява при силно напреднали в своето развитие бъбречни заболявания, които са довели до дълбоки смущения в организма. Среща се при хроничен нефрит, нефросклероза, кистозни бъбреци, сбръчкан бъбрек след хроничен пиелонефрит и др. При остър дифузен нефрит уремия настъпва сравнително рядко.

Симптоми при уремия

Най-напред болните започват да се оплакват от отпадналост, умора, главоболие, загуба на апетит. Те постепенно измършавяват поради консумиране на собствените си белтъци. При уремията се засягат различни системи. На първо място изпъкват симптомите от страна на храносмилателната система. Болните се оплакват от сухота в устата и жажда,която не се утолява с пиенето на течности. Езикът е сух. Усеща се уринозен дъх, който се дължи на превърнатата в амоняк урея под действието на бактериалната флора в устата на болните. Безапетитието се влошава от ден на ден все повече и повече. Болните чувствуват повдигане, а понякога повръщат. Под действието на бактерии се образуват амонячни соли, които дразнят лигавицата на стомаха и причиняват уремичен гастрит. Амонячните соли оказват същото действие и върху лигавицата на червата, което предизвиква образуването на уремичен язвен колит с отделяне на кървавослузни изпражнения.

Явяват се симптоми и от страна на нервната система. Болните са отпуснати, вяли и апатични. Те стават безучастни към околната среда. Главоболието им се усилва и става трудно поносимо. Те правят впечатление на сънливи, което до голяма степен се дължи на тяхната унесеност. Обаче въпреки сънливостта през деня уремично болните страдат през нощта от безсъние. Зениците им са стеснени. Поради наличния ретинит настъпва постепенно влошаване на зрението. Някои болни получават психични смущения, зрителни и слухови халюцинации. Сухожилните рефлекси са усилени; установяват се потрепвания на отделни мускулни групи, а понякога и гърчове на мускулите на прасците.

Температурата при уремия е ниска. Усложняването с остри инфекции обикновено не предизвиква повишаване на температурата.

Кожата е суха. Излъчената през потните жлези урея се отлага в корените на космите под форма на кристали и кожата изглежда, като че ли е посипана с белезникав прашец. Появява се сърбеж, който предизвиква разчесвания и инфектиране на кожата (стрептодермит, еризипел и др.).

Интоксикация засяга и кръвотворната система. Настъпват токсична анемия и левкоцитоза. В напредналите случаи е смутено образуването на тромбоцитите. Настъпилата тромбоцитопения става причина за появата на хеморагична диатеза (кръвоизливи от носа, червата, петехии по кожата и др.).

Състоянието на болните се влошава постепенно и неудържимо. Те силно отслабват. Настъпват промени в дишането от централен произход; получава се дълбоко и шумно, което се дължи на ацидозата.

Когато интоксикацията напредне значително, болните изпадат в уремична кома. Изследването на кръвта дава висока задръжка на уреята. Значително е увеличено количеството на индикана и ксантопротеиновите вещества в кръвта.

Урината е с ниско относително тегло; тя показва изостенурия. Постепенно полиурията се замества от олигурия.

Прогнозата е в зависимост от основното заболяване, довело до уремия.

Нанизъм примордиален

Нанизъм тиреогенен

Нанизъм хипофизарен

Нарушения в сърдечния ритъм

Нефрит интерстициален хроничен

Нефрози, остри

Нефрози хронични

Нефроза амилоидна хронична

Нефроза липоидна хронична

Нефроза некротична

Нефроза сублиматна остра

Нефроза трансфузионна

Нефроза фебрилна

Нефрозо-нефрит хеморагичен

Нефролитиаза

Нефропатия на бременните

Нефросклероза нефритна