Как се разпространява хепатита?

Вирусният хепатит се разпространява спорадично и в малки епидемии най-вече през есента.

Коя е причината за хепатита?

Причинител на болестта е вирус. Намира се в кръвта, в дуоденалния сок, в изпражненията и урината на болния. Установено е, че съществуват два типа на вируса, от които тип А причинява заболяване при естествени условия на заразяване, а тип В, който е много по-устойчив, причинява т. нар. инокулационен хепатит.

Как става заразяването с хепатит?

Заразяването става главно по контактен път през храносмилателната система чрез замърсени вода и храна с екскрети на болния. Възможно е проникване на заразата и през горните дихателни пътища.

Предаване на болестта е възможно и посредством медицински манипулации, най-често правене на инжекции, ваксинации, операции и др.

Заболяват всички възрасти, но най-често болестта се среща пре­димно в млада възраст.

Инкубационният период е 30-180 дни.

Симптоми на хепатит

Болестта се развива в два стадия: начален или предиктеричен и иктеричен.

Симптомите в предиктеричния стадий не са много определени. Болните се оплакват от отпадналост; понякога получават болки в мускулите и ставите. В повечето случаи има субфебрилно повишение на температурата (37 градуса). При отделни болни температурата може да стигне до 39 градуса, но нерядко болестта протича без повишение на температурата. Фебрилното състояние трае 2-3 дни. Характерно за този стадий е получаването на диспептични явления: безапетитие, горчив вкус в устата, тежест в епигастралната област и дясното подребрие, гадене, а даже и повръщане. Понякога болните имат диария. Диспептичните явления продължават 2-3 дни.

При малък брой болни заболяването може да започне с катарални явления на горните дихателни пътища, леко зачервяване на гърлото, поради което се мисли за грип. Предиктеричният стадий трае от няколко дни до около 1 седмица. По това време черният дроб е леко увеличен под ребрената дъга, като при опипване е болезнен.

Иктеричният стадий се характеризира с появата на жълтеница от паренхиматозен тип. Жълтеницата се открива най-напред по склерите, след което бързо пожълтява и кожата, която добива от лимонен до портокалов цвят. Може да се появи лек сърбеж. С появата на жълтеницата урината става тъмна като черна бира, изпражненията започват да се обезцветяват, без да настъпи обикновено пълна ахолия.

През този стадий черният дроб се напипва добре. В около 1/4 от болните се напипва и слезката.

В урината се открива билирубин. Уробилинът през време на хипохолията намалява в урината, но след това, когато жълтеницата започне да отслабва, отново се увеличава.

От страна на другите органи рядко се откриват изменения. Има брадикардия само при силно изразена жълтеница.

Билирубинът в кръвния серум е увеличен. В тежко протичащите случаи се установяват отклонения от функционалните проби.

Периодът на жълтеницата трае 1-3 седмици, след което тя започва да намалява. Черният дроб се прибира в подребрието бавно и болестта постепенно навлиза във възстановителния период. Освен описаната форма, която се среща най-често, има и аниктерична форма, при която жълтеницата липсва. Случаи от тази форма остават неоткрити и допринасят за разпространението на заразата.

Прогноза при хепатит

Прогнозата обикновено е добра и в повечето случаи заболяването завършва с оздравяване. Само рядко (2-3%) се наблюдава преминаване в остра или подостра дистрофия на черния дроб.

Остра некроза на черния дроб

В черния дроб се установяват дистрофични промени в различна степен. Черният дроб е силно намален, има жълтеникав цвят и мека консистенция. В централните части на чернодробните делчета се намират некротични изменения в чернодробните клетки и кръвоизливи. На други места обаче се установява регенерация на запазените чернодробни клетки. От размера на процесите на регенерация зависи дали чернодробната некроза ще протече остро, подостро или хронично. Автолитичната некроза на черния дроб се дължи на това, че ферментите, изработени от чернодробните клетки, започват приживе да смилат увредените чернодробни клетки. По такъв начин се стига до автоинтоксикация от чернодробен произход.

Причините за остра некроза на черния дроб са различни:

1. Тежко протичащ вирусен хепатит. 2. Бременност, която благоприятствува преминаването на острия хепатит в некроза. 3. Интоксикация с фосфор, хлороформ, гъби, тетрахлорметан. 4. Храна, оскъдна на белтъци. 5. Инфекциозни болести.

Симптоми на чернодробна некроза

Жълтеницата, която има болният от известно време, се засилва и се придружава от симптоми на интоксикация: пълна липса на апетит, повръщане, чести диарии, силно главоболие, сухота в устата и др. При изследването на черния дроб през този период прави впечатление че обемът му е намалял, без да съответствува това на останалите симптоми.

Поради невъзможност да бъдат неутрализирани в черния дроб токсичните продукти, получени от обмяната на веществата, настъпа тежко увреждане на централната нервна система - болните са отпуснати и апатични, сънливи са през деня, а през нощта страдат от безсъние. След това те стават неспокойни, започват да бълнуват и могат да изпаднат в маниакална възбуда. Съзнанието на болните се замъглява, загубват чувството на ориентация, говорят несвързано. През този стадий болните получават епилептиформени припадъци и конвулсивни подръпвания на мускулите. Постепенно, а в други случаи и много бързо, те изпадат в коматозно състояние. При прегледа на болните се установяват интензивна жълтеница и силно изразена хеморагична диатеза (кръвоизливи от носа и устата, хематемеза, кървави диарии). Черният дроб е силно намалял; с перкусия почти не може да се определи чернодробното притъпление.

Количеството на урината намалява. Уробилиногенът в урината в случаи на тежка некроза може да изчезне. В урината се откриват белтък, коматозни цилиндри, кристали от тирозин и левцин. В кръвта намалява количеството на холестерина, особено на неговата естерна фракция.

Прогноза на остра некроза на черния дроб

Прогнозата на острата некроза на черния дроб не е добра. Възможно е оздравяване, ако се получи преход в хроническа дистрофия с регенерация на чернодробния паренхим и разрастване на съединителна тъкан.

Какво представлява пиелит?

Пиелитът е заболяване на бъбречното легенче, което протича с катарални до гранулозни, леко кървящи изменения на лигавицата. Проявява се с втрисане, температура, болки в кръста, пиурия и бактериурия.

Причини за появата на пиелит

В зависимост от причинителя пиелитите могат да бъдат разделени на

три групи: .

1. В 75-80% пиелитите се причиняват от бактерии, принадлежащи към групата

на В а с t е r i u m с о l i. Към тази група принадлежат и инфекциите с Eberthella typhоsa . Колиинфекцията може да проникне в бъбречното легенче по асцендентен и десцендентен път или по лимфен път от червата. Това често се среща при запек и при възпалителни процеси в чревния тракт (чревно-бъбречен синдром.) При коли­пиелитите обикновено прогнозата е добра. Те се отразяват слабо върху общото състояние на болния, дори понякога протичат безсимптомно. При някои грешки в режима един невинен колипиелит обаче може да се активизира и да се влоши.

2. Около 15 процента от пиелитите се дължат на кокови инфекции . Причинителите проникват в легенчето най-често от други, отдалечени огнища по хематогенен път. Към тази група пиелити могат да се причислят причинените от Streptococcus faecalis, Proteus vulgaris, стафилококи и гонококи.

3. Към третата група се причисляват всички пиелити, при които не може да бъде открит банален причинител и при които трябва да се търсят туберкулозни бактерии . В редки случаи причинители са вируси и гъбички.

При какви условия се развива пиелита?

За развитието на пиелита са необходими различни условия. Голямо значение има застоят на урината в бъбречното легенче, причинен ог стеснения, натиск, камъни и прегъвания на уретерите. В други случаи се нарушава защитната бариера на стената на легенчето било поради местни изменения, било поради общи заболявания на организма. При всички случаи голяма роля играе реактивността на организма спрямо даден микроб, което зависи от пренастройката му и състоянието на нервната система.

Възпалителният процес от легенчето обхваща тубулите или целия нефрон и се развива пиелонефрит. В други случаи функцията на нефроните се повлиява само рефлекторно и количеството на урината се повишава, а очистителната функция се намалява.

Видове пиелит

Пиелитите биват: първични - когато инфекцията е проникнала в легенчето от друго отдалечено огнище, вторични - когато се развиват поради локални причини: туберкулоза, стриктури, камъни. Тия форми са по-трудни за лечение.

През време на бременността се създават благоприятни условия за развитието на градивни пиелити. Обикновено се развива физиологична хидронефроза поради натиск върху уретерите и задръжка на урина. Освен това съществува и хиперемия и оток на пикочно-половите органи. Покрай тия условия бременните имат често запек, който допринася за проникването на различни инфекции в бъбречното легенче.

Симптоми на пиелит

Острият пиелит се характеризира с немотивирани втрисания, температура, болки в кръста. Урината е мътна, съдържа гнойни телца, понякога може да има еритроцити, цилиндри и опашати клетки. В други случаи в седимента няма левкоцити, а се намират само бактерии. Най-често реакцията в урината е алкална. Болният се оплаква от парене или болка при уриниране. Тази болка се предизвиква по рефлексен път, а не се дължи на цистит или уретрит. Често пъти има рефлексни симптоми и от други органи - повръщане, метеоризъм, тахикардия, болезненост в черодробната и бъбречната област, главоболие. Острите пиелити могат да хронифицират. Хооничният пиелит протича с тъпи болки в поясната област, със или без субфебрилна температура, пиурия. Периодично процесът се изостря. Болките могат да бъдат по-силни при наличност на камък.

Лечение на пиелит

Препоръчва се болнично лечение на острите форми на пиелит.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.

Панически атаки

Паническата атака е силен екстремален страх, без реално съществуваща външна причина, продължаващ от няколко минути до 1-2 часа, придружен от ярко изразени физически симптоми.