Аневризма на аортата. Причини за аневризма на аортата

Аневризмата се развива най-често във възходящата част и дъгата на аортата. Причина за появата на аневризмата на гръдната част на аортата е луетичният аортит, докато в повечето случаи аневризмата на коремната аорта се дължи на атеросклероза. Ревматичният аортит в детската възраст много нарядко може да доведе до аневризма на аортата. При луетичната аневризма разширяването е торбовидно, а при атеросклерозата аортата е равномерно разширена.

Симптоми на аневризма на аортата

Симптоматологията на аневризмата на аортата обхваща симптоми, които се откриват посредством физикалното и рентгеновото изследване, и такива, които се дължат на притискане на околни органи.

При оглед, ако аневризмата е голяма и повърхностно разположена, отпред вдясно от гръдната кост се вижда тумор, пулсиращ във всички направления. Туморът изпъква още по-ясно, ако са узурирани ребрата и гръдната кост. Пулсациите са в зависимост от това, дали аневризмата е близо до гръдната стена. Когато аневризмалното отвърстие е тясно и кухината е в значителна степен изпълнена с тромби, пулсациите са съвършено слаби или съвсем липсват. При аневризма на възходящата част на аортата се установява притъпление вдясно от гръдната кост, а при аневризма на дъгата на аортата - на manubrium sterni. При аускултация в областта на аневризмата се чува продължителен систоличен шум, който се палпира; причинява се от вихровите движения, които се образуват при преминаването на кръвта през стесненото място на аневризмата. По-рядко се чува и диастоличен шум, който се дължи на настъпилата инсуфициенция на аортните клапи.

Ако аневризмата на аортата е отдалечена от гръдната стена или пък е с малък размер и не дава характерните физикални данни, тя може да се открие чрез рентгеновото изследване. Тогава се вижда закръглена, изхождаща от аортата, силно пулсираща сянка. При наличност на аортна инсуфициенция лявата камера е хипертрофирана.

Симптоми на големите аневризми на аортата

Големите аневризми дават симптоми на притискане на съседните органи. Аневризмата, която се разширява напред, разрушавайки гръдната кост и ребрата, причинява силни болки. Когато пък аневризмалната торба се разширява нагоре, може да упражни натиск върху горната празна вена. Тогава се получава подуване на шийните вени, а може да се появи и оток на шията. Аневризмата на низходящата част на аортата, притискайки хранопровода, може да причини дисфагия. Ако се получи разрушаване на гръбначния стълб, болният се оплаква от силни, често с опасващ характер болки от притискане на интеркосталните нерви и техните коренчета. Ако аневризмата на дъгата на аортата се разширява предимно в конкавната част на същата, могат да се получат следните симптоми: 1. Афония вследствие притискане на n. recurrens. 2. При силно притискане на левия бронх се получава бронхостеноза, която дава симптоми на белодробна ателектаза. 3. Положителен симптом на Оливер-Кардарели, който се състои в следното: ако хванем с два пръста ларинкса на болния в областта на cart. thyreoidea, усещаме как при всяка систола той се дърпа надолу. Обяснява се с това, че аортата възсяда левия бронх и когато има аневризма, последната тласка при всяка систола бронха, като дърпа ларинкса и трахеята надолу. При аневризма на дъгата на аортата може да се установи също така pulsus differens.

Протичане и прогноза при аневризма на аортата

Разширяването на аневризмата напредва поради непрекъснатото разтягане на стената й. Състоянието на болния се отежнява от съпътствуващата аортна инсуфициенция и от стеснението на коронарните артерии на сърцето. Може да настъпи пробив на аневризмата най-вече в трахеята или бронха, в перикардиалната торбичка и по-рядко в хранопровода. Пробивът причинява внезапна смърт.

Хипотония. Причини за хипотония

Среща се най-често у лица от астеничния конституционален тип.

Хиперстеничните боледуват много по-рядко. Касае се за нарушение на сложния нервно-хуморален апарат, който регулира тонуса на кръвоносните съдове (кора, подкорие, хипофиза, надбъбреци и депресорен прибор). Нерядко хипотоничното състояние се съпътствува от невроза.

Симптоми на хипотония

Болните се оплакват често от отпадналост, слабост, сърцебиене, задух и стягане на главата особено при пренапрежение. При физикалното изследване се открива астеничен habitus и капковидно сърце. Приспособителната способност на сърдечно,съдовата система е недостатъчна. При преминаване от хоризонтално във вертикално положение се получава значително спадане на артериалното налягане. При физическо напрежение артериалното налягане не показва съответното повишаване. Пулсът показва лабилност. Понякога настъпват периоди на значителен упадък на силите и намалена работоспособност. Болните получават и болки зад гръдната кост, които се дължат на недостатъчното оросяване на миокарда.

Прогнози при хипотония

Прогнозата е благоприятна. Обаче при изразена астенична конституция не може да се очаква оздравяване, ако в ранното детство и юношеството не се провеждат системно физическо натоварване, което да подобри адаптационната способност на сърдечно-съдовата система.

Атеросклероза - Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди. Проявена атеросклероза се среща след 40-годишна възраст. Нейната честота и тежест се увеличават с напредване на възрастта. Установява се често и у лица под 40 години. Заболяването е по-често у мъжете и при тях започва около 10 години по-рано, отколкото у жените. С напредване на възрастта разликата намалява.