Камъните в бъбреците биват:

Уратни. Образуват се при нарушения на обмяната и при приемане на храни, богати на пурини, ако урината е кисела. Те имат кафяв цвят и са яйцевидни, твърди, гладки, понякога и ъглести; камъните от амониев урат са по-светли и меки; те са концентрично наслоени. Уратните камъни бавно нарастват, не стават големи. Но-често се намират в уретерите и пикочния мехур и се срещат рядко.

Оксалатни. Образуват се при хиперкалцинурия независимо от реакцията на урината. Те са твърди, грапави, тъмно пигментирани или червени. Състоят се от калциев оксалат. Срещат се у млади индивиди. Най-често се намират в бъбречния паренхим. Смесените с калциев фосфат камъни могат да бъдат светли, гладки, с продълговата форма.

Фосфатни. Те са мекн, имат белезникав цвят и се лющят. Състоят се от калциев фосфат и от двойни фосфорни соли. Образуват се при инфекции на пикочните пътища, хиперкалцинурия и в алкална урина.

Най-често се срещат смесените камъни от трите вида соли.

Цитинови. Те са малки, меки и гладки.

Ксантиновите и индиговите се образуват при смущения в обмяната на белтъците.

Холестериновите и уростеалитните (от тлъстини) камъни се срещат рядко.