КОЛДРЕКС МАКС ГРИП  се използва за краткотрайно облекчение на симптомите при грип и простудни състояния - висока температура, главоболие, болки при възпалено гърло, мусуклни болки, назалнаконгестия.

Парацетамакс 500 mg

Предлага се в опаковки от 10 и 20 таблетки

Помага при:

• Висока температура
• Настинка и грип
• Главоболие, зъбобол
• Мускулни болки
• Менструални болки

Всяка таблетка съдържа: Парацетамол 500 mg.

Помощни вещества: Лактоза монохидрат, пшенично нишесте и др.

Приложение: Перорално.

Без лекарско предписание.

Да се съхранява на място, недостъпно за деца!

Съхранение: При температура под 25°C

ИБУПРОМ МАКС

(Ibuprofen)

Обвити таблетки, 400mg

Съдържание

Една обвита таблетка съдържа: лекарствено вещество: ибупрофен (Ibuprofen) 400mg

помощни вещества: лактоза, повидон, царевично нишесте, талк, кроскармелоза натрий, магнезиев стеарат, колоиден силициев двуокис, захароза, титаниев диоксид (Е171), Карнаубски восък, пчелен восък.

Действие

ИБУПРОМ МАКС е лекарствен продукт с болкоуспокояващо, противовъзпалително и температуропонижаващо действие.

Показания

Този лекарствен продукт е показан при лека до умерена болка от различен произход, включваща: главоболие, мигрена, болезнена менструация, зъбобол, болки в мускулите, костите и ставите, болки в кръста, пост-травматични болки, невралгия, ишиас. Този продукт понижава и високата телесна температура.

Противопоказания

Данни за свръхчувствителност (сенна хрема, астматичен пристъп, копривна треска) към ацетилсалицилова киселина, към други болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарствени продукти или към някоя от съставките на продукта. Активна или наскоро диагностицирана стомашна или дуоденална язва, хеморагична диатеза, остра чернодробна и/или бъбречна недостатъчност. Да не се прилага при деца под 12 годишна възраст.

Предупреждения и специални предпазни мерки

При използване на продукта ИБУПРОМ МАКС внимавайте особено много, ако:

Имате установени бронхиална астма, стомашна или дуоденална язва, чернодробна или бъбречна недостатъчност. Честата употреба на този лекарствен продукт може да потисне кардиопротективния ефект на ацетилсалициловата киселина.

При жени в репродуктивна възраст може обратимо да потисне способността за забременяване.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Лекарства като Ibuprom могат да бъдат свързани с леко повишен риск от сърдечен инцидент С.миокарден инфаркт") или инсулт. Всеки риск е по-вероятен при високи дози и продължително лечение. Не превишавайте препоръчаните дози и продължителността на лечението.

Ако имате проблеми със сърцето, прекаран инсулт или мислите, че за Вас може да има риск от появата им (например ако имате високо кръвно налягане, диабет, повишени стойности на холестерол или сте пушач) трябва да обсъдите лечението с Вашия лекар или Фармацевт.

Употреба на лекарствения продукт заедно с храна и течности

Храната не намалява абсорбцията на активното вещество.

Ако Ви е известно, че страдате от непоносимост към някои захари, консултирайте се с Вашия лекар, преди да приемете това лекарство.

Бременност

Не употребявайте по време на бременност.

Кърмене

Преди да използвате лекарството, консултирайте се с Вашия лекар.

Шофиране и работа с машини

Няма данни , доказващи негативни ефекти на лекарствения продукт върху способността за управление на превозни средства, работа с машини и върху психофизическата работоспособност.

Може да предизвика замаяност, което трябва да се има пред вид от водачи на МПС или работещи с машини!

Взаимодействия с други лекарствени продукти

Не употребявайте ИБУПРОМ МАКС заедно с други противовъзпалителни или болкоуспокояващи лекарствени продукти.

В случай на едновременно лечение с метотрексат, кортикостероиди, диуретици, антихипертензивни лекарствени продукти (инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим), р-блокери, зидовудин или продукти, които повлияват кръвосъсирването, консултирайте се с Вашия лекар, преди да използвате ИБУПРОМ МАКС.

Дозировка и начин на употреба

Възрастни и деца над 12 години: 1 таблетка на всеки 4-6 часа. Не употребявайте доза по-висока от 3 таблетки дневно.

Ако имате някакви въпроси, моля, обърнете се към Вашия лекар.

Ако забравите да вземете този продукт, не приемайте двойна доза, за да наваксате забравената единична доза.

Ако вземете по-голямо от необходимото количество ИБУПРОМ МАКС възможно е да се появят силно гадене, повръщане, главоболие, световъртеж, болка в корема и сънливост.

Ако сте употребили по-висока доза от продукта, или ако някой друг е направил това, незабавно уведомете Вашия лекар или фармацевт.

Нежелани лекарствени реакции

Подобно на всички лекарствени продукти, ИБУПРОМ МАКС може да има нежелани реакции.

Чести (1%-10% от пациентите) - гастроинтестинален тракт: гадене, повръщане, стомашни киселини, лошо храносмилане, метеоризъм, диария, запек, болка в надкоремната област; нервна система: главоболие, световъртеж, раздразнителност; кожни реакции на свръхчувствителност: сърбеж, копривна треска, обрив; сърдечносъдова система: задържане на течности и оток.

He-чести (0.1%-1% от пациентите) - повишено кръвно налягане, промяна на вкуса и повишаване на активността на чернодробните ензими ALT и AST. Редки (0.01%-0.1% от пациентите) - стомашночревно кървене, прекомерна сънливост или безсъние, нарушения в кръвосъсирването.

Много редки (<0.01% от пациентите) - бъбречна недостатъчност, хематологични нарушения:

хемолитична анемия, гранулоцитопения и тромбоцитопения (потискане на кръвотворенето).Правилната употреба на лекарствения продукт рядко предизвиква нежелани ефекти. При свръхчувствителни пациенти е възможна поява на гастроинтестинално неразположение (гадене, лошо храносмилане) или кожни алергични реакции (копривна треска, обрив). Ако се появят, прекратете приема на този продукт и се свържете с лекар.

Лекарства като Ibuprom Мах могат да бъдат свързани с леко повишен риск от сърдечен инцидент С.миокарден инфаркт") или инсулт.

Този лекарствен продукт трябва да се съхранява на недостъпно за деца място.

Съхранявайте при температура под 25°С.

Не използвайте този продукт след изтичане на срока на годност, посочен върху опаковката.Ако имате допълнителни въпроси, моля обърнете се към Вашия лекар или фармацевт.

Срок на годност

2 години

Опаковки

6 обвити таблетки в блистер, поставен в картонена кутийка заедно с информационна листовка.12 обвити таблетки в блистер, поставен в картонена кутийка заедно с информационна листовка.24 обвити таблетки (2 блистера с 12 таблетки), поставени в картонена кутийка заедно с информационна листовка.

Име и адрес на притежателя на разрешението за употреба

US Pharmacia Sp.z о.о. Ziebicka 40 50-507 Wroclaw Poland

Вносител:

Софарма Трейдинг АД, 1220 София, бул. Рожен 16

BENALGIN

Състав:

Metamizole sodium, Caffeine, Vitamin B1

Начин на приложение:

Продуктът се приема през устата!

Опаковка:

Tabl x 20

Описание:

Беналгин® е комбиниран лекарствен продукт, чието действие се обуславя от действието на отделните му компоненти (метамизол, кофеин и Вит. В1).

Метамизол притежава обезболяващо и температуропонижаващо действие.

Кофеинът стимулира централната нервна система и усилва действието на метамизол като улеснява проникването му в мозъчната тъкан.

Витамин В1 подобрява обмяната на веществата и провеждането на нервните импулси.

Симптоматично лечение на болков синдром при:

• Главоболие (мигрена, тензионно главоболие);

• Възпалителни и дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат;

• Постоперативни състояния;

• Заболявания па периферната нервна система (радикулити, плексити, неврити, невралгия, полиневрити, полиневропатии);

• Дисменорея.

Какво представлява цирозата на черния дроб?

Чернодробната цироза ) представлява крайният стадий в развитието на хроничния хепатит и на дистрофичните изменения в черния дроб. Патологичният процес се развива в две насоки: 1. Разрастване на съединителната тъкан в интерстициума. 2. Атрофия и изчезване на паренхима. Чернодробната цироза може да започне най-напред с разрастване на съединителна тъкан (напр. сифилис, малария, бруцелоза и др.) или пък да започне с първично увреждане на паренхима (напр. след прекаран вирусен хепатит). В резултат на склеротичния процес, който се развива в черния дроб, се получава повишение на налягането в системата на вратната вена с последващо колатерално кръвообращение.

В зависимост от причините, морфологичните изменения и симптоматологията чернодробните цирози могат да се групират по следния начин:

I. Паренхимни цирози:

1. Атрофична цироза .

2. Едролобуларна цироза . Тя се развива след огнищни некрози на черния дроб, които биват заместени от съединителна тъкан.

II. Билиарни цирози.

III Цирози, които се дължат на сърдечно-съдови заболявания:

1. Кардиална цироза, която се среща при продължителна декомпенсация със слабост на дясното сърце.

2. Перикардитна псевдоцироза, която се дължи на перикардиални сраствания и продуктивен перихепатит.

IV. Цирози вследствие свръх отлагане : на желязо - хемохроматоза, на мед - болест на Уилсън-Коновалов.

Атрофична цироза

Чернодробната атрофична цироза се характеризира със значително намаление на чернодробния паренхим и екстра- и интралобуларно разрастване на съединителната тъкан, което довежда до свиване на черния дроб и намаление на неговия обем.

Важно място в етиологията на тази болест заема хроничното отравяне с етилов алкохол, който освен чрез прякото увреждане на чернодробните клетки предизвиква също гастроинтестинални смущения с нарушение на резорбцията в организма на витамини и аминокиселини. Най­-голямо значение се отдава обаче на вирусния хепатит, който не е излекуван, а е преминал в хроничен. За появата на атрофичната цироза несъмнена роля играят смущенията в храносмилателния тракт във връзка с хронични чревни инфекции, предизвикващи интоксикация на чернодробните клетки по пътя на вратната вена. Консумирането продължително време на силни подправки в храната изглежда, че има също така значение.

От атрофична цироза боледуват по-често мъже на възраст от 40-60 годнни.

Симптоми на атрофична цироза

Атрофичната цироза протича в два стадия:

1) предасцитен и 2) асцитен или декомпенсиран.

Предасцuтнuят стадий се характеризира с появата на диспептични оплаквания: липса на апетит, горчив вкус в устата, газове и куркания в чepвата, диария, редуваща се със запек. Диспептичните явления са във връзка със смутената екзокринна функция на черния дроб. В резултат на интоксикацията от недостатъчно разградените белтъчни продукти се появяват симптоми от централната нервна система: главоболие, виене на свят,обща слабост, безсъние, намалена трудоспособност. Болните се оплакват често от упорит сърбеж.

През този период при обективното изследване се установява, че лицето на болните е мършаво и леко зачервено поради разширението на капилярите. По кожата на лицето и крайниците често се намират пулсиращи звездовидни телеангиектазии. Коремът е умерено и равномерно подут поради метеоризъм в червата. Черният дроб е леко увеличен; повърхността му при палпация е дребно зърнеста, а ръбът - остър.

В урината се намира увеличение на уробилиногена. Настъпва намаление на холестерина, предимно на естерната му фракция.

Предасцитният период обикновено продължава от 3 до 5 години. През втория, асцuтен стадий, коремът още повече се подува. Кожата на корема е обтегната, тънка и лъскава. Пъпът е най-често изгладен от голямото количество течност. Пробната пункция установява, че се касае за трансудат. Поради увеличено то налягане в порталното кръвообращение се развиват колатерали между вратната вена и двете празни вени. По корема в горната или долната част се виждат разклонения на венозни съдове. Понякога в областта на пъпа се образуват разширени вени във форма на кръг, от които изхождат венозни съдове, разположени радиално, наподобяващи глава на медуза.

С напредването на заболяването болните се изтощават иотслабват, особено крайниците, които в сравнение с подутия корем изглеждат тънки. При много голям асцит може да се получи оток на  глезените поради притискане на вените.

Черният дроб е намапен, атрофичен, с неравна повърхност, твърд.

Най-често той не се опипва.

През този период се наблюдават кръвотечения от различни органи: от носа, от хемороидалните вени, от хранопроводните вени. Причиненото от разкъсване на разширените хранопроводни вени кръвотечение по своята тежест може да представлява опасност за живота.

Изследването на основните чернодробни функции показва, че е настъпила функционална чернодробна недостатъчност. Чрез електрофореза се установява нарушение на албумино-глобулиновото съотношение, изразено в увеличение на глобулините. Флокулационните проби поради нарушеното колоидно състояние на серума стават положителни. Детоксичната функция е нарушена тежко, поради което сантониновата и хипуровата проба стават положителни. Количеството на протромбина намалява.

Поради намалената съпротива болните от чернодробна цироза са податливи на различни инфекции: стрептококови заболявани- пневмонии, кожни инфекции и др. Може да се развие туберкулоза на перитонеума. У болните от атрофична цироза често се развива възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища - холецистит и холангит. Ако и нарядко, в черния дроб може да настъпи ракова метаплазия. .

Прогнозата в напредналите стадии на атрофичната цироза е неблагоприятна.

Хронична билиарна цироза. Холангитна цироза

Тази цироза се развива винаги вторично след продължителен хроничен холангит или след дълготрайно механично запушване на ductus choledochus (камък, тумор, срастване, увеличение на лимфните възли и пр.). Механичното запушване на жлъчните пътища създава благоприятни условия за тяхното инфектиране и за увреждането на чернодробния паренхим. От степента на увреждането на паренхима зависи развитието на цирозата. Когато липсва механично запушване, фиброзният процес се развива сравнително по-бавно и цирозата настъпва по-късно (средно след 2-4 години).

Симптоми на холангитната цироза

Болните от холангитна цироза се чувствуват отпаднали, отпуснати, с намалена трудоспособност. Много рано започват да се оплакват от сърбеж по кожата. Температурата най-често е субфебрилна, но понякога може да се повиши до 39 градуса с втрисане.

При обективното изследване най-напред прави впечатление жълтеницата, която болните имат отдавна, но напоследък е станала много по­-интензивна и е добила кафеникавомаслен оттенък. Кожата е суха, с тежки трофични изменения, със следи от разчесване и вторични инфекции. Понякога се наблюдават кръвоизливи по кожата - точковидни или по-големи особено по долните крайници.

Езикът е с малиновочервен цвят и изгладен. Черният дроб е увеличен, с твърда консистенция, при опипване - болезнен. Слезката е винаги увеличена. Образуването на асцит не е характерно за холангитната цироза, но в напредналия стадий на заболяването такъв може да се появи.

В урината се установява променливо съдържание на уробилиноген.

При силно запушване такъв може да липсва. Съдържанието на билирубин в урината се колебае в зависимост от механичното запушване.

В по-напредналия стадий на заболяването се установява анемия. Утаяването на еритроцитите е ускорено. Нивото на билирубина в кръвта покачено.

Протичането е прогресивно. Характерно за това заболяване са периодите на подобрение и влошаване. Най-напред излизат на преден план симптомите, дължащи се на инфекцията, а след това тези на чернордробната недостатъчност.

Прогноза. Средната продължителност на живота на болните е от 1 до 3 години, но могат да живеят и повече години.

ОПИСАНИЕ

Проалгин притежава силно изразено болкоуспокояващо, температуроснижаващо и умерено изразено противовъзпалително действие. Разхлабва, успокоява спазмите на гладката мускулатура на матката, жлъчката и пикочните пътища, има слаб успокояващ ефект върху нервната система.
ПОКАЗАНИЯ:
Болки от различен произход и с различна сила, при които други средства не помагат или са противопоказани - главоболие, зъбобол, болки и възпаление на горните дихателни пътища от микробиален или вирусен произход, болки и възпаление в ставите, мускулите, след травми и операции; болки при спазми в бъбречните и жлъчни пътища; болки при злокачествени заболявания с повишено внимание за броя на левкоцитите.Прилага се много успешно при повишена телесна температура.

Какво представлява пиелит?

Пиелитът е заболяване на бъбречното легенче, което протича с катарални до гранулозни, леко кървящи изменения на лигавицата. Проявява се с втрисане, температура, болки в кръста, пиурия и бактериурия.

Причини за появата на пиелит

В зависимост от причинителя пиелитите могат да бъдат разделени на

три групи: .

1. В 75-80% пиелитите се причиняват от бактерии, принадлежащи към групата

на В а с t е r i u m с о l i. Към тази група принадлежат и инфекциите с Eberthella typhоsa . Колиинфекцията може да проникне в бъбречното легенче по асцендентен и десцендентен път или по лимфен път от червата. Това често се среща при запек и при възпалителни процеси в чревния тракт (чревно-бъбречен синдром.) При коли­пиелитите обикновено прогнозата е добра. Те се отразяват слабо върху общото състояние на болния, дори понякога протичат безсимптомно. При някои грешки в режима един невинен колипиелит обаче може да се активизира и да се влоши.

2. Около 15 процента от пиелитите се дължат на кокови инфекции . Причинителите проникват в легенчето най-често от други, отдалечени огнища по хематогенен път. Към тази група пиелити могат да се причислят причинените от Streptococcus faecalis, Proteus vulgaris, стафилококи и гонококи.

3. Към третата група се причисляват всички пиелити, при които не може да бъде открит банален причинител и при които трябва да се търсят туберкулозни бактерии . В редки случаи причинители са вируси и гъбички.

При какви условия се развива пиелита?

За развитието на пиелита са необходими различни условия. Голямо значение има застоят на урината в бъбречното легенче, причинен ог стеснения, натиск, камъни и прегъвания на уретерите. В други случаи се нарушава защитната бариера на стената на легенчето било поради местни изменения, било поради общи заболявания на организма. При всички случаи голяма роля играе реактивността на организма спрямо даден микроб, което зависи от пренастройката му и състоянието на нервната система.

Възпалителният процес от легенчето обхваща тубулите или целия нефрон и се развива пиелонефрит. В други случаи функцията на нефроните се повлиява само рефлекторно и количеството на урината се повишава, а очистителната функция се намалява.

Видове пиелит

Пиелитите биват: първични - когато инфекцията е проникнала в легенчето от друго отдалечено огнище, вторични - когато се развиват поради локални причини: туберкулоза, стриктури, камъни. Тия форми са по-трудни за лечение.

През време на бременността се създават благоприятни условия за развитието на градивни пиелити. Обикновено се развива физиологична хидронефроза поради натиск върху уретерите и задръжка на урина. Освен това съществува и хиперемия и оток на пикочно-половите органи. Покрай тия условия бременните имат често запек, който допринася за проникването на различни инфекции в бъбречното легенче.

Симптоми на пиелит

Острият пиелит се характеризира с немотивирани втрисания, температура, болки в кръста. Урината е мътна, съдържа гнойни телца, понякога може да има еритроцити, цилиндри и опашати клетки. В други случаи в седимента няма левкоцити, а се намират само бактерии. Най-често реакцията в урината е алкална. Болният се оплаква от парене или болка при уриниране. Тази болка се предизвиква по рефлексен път, а не се дължи на цистит или уретрит. Често пъти има рефлексни симптоми и от други органи - повръщане, метеоризъм, тахикардия, болезненост в черодробната и бъбречната област, главоболие. Острите пиелити могат да хронифицират. Хооничният пиелит протича с тъпи болки в поясната област, със или без субфебрилна температура, пиурия. Периодично процесът се изостря. Болките могат да бъдат по-силни при наличност на камък.

Лечение на пиелит

Препоръчва се болнично лечение на острите форми на пиелит.

Самопомощ при паническа атака - част втора

Информация за паническото разстройство

Паническото разстройство може да присъства самостоятелно или да бъде част от фобийно състояние като агорафобия, генерализирана тревожност, специфични фобии, натрапчивости (обсесивно - компулсивно разстройство).

Панческите атаки са внезапни периоди на интензивна тревожност, физиологична възбуда и напрежение, страх, стомашни спазми, сърцебиене, учестено дишане и емоционален дискомфорт и др. Телесни, афективни и когнитиви симптоми. Появата на тези епизоди обикновено е внезапна и неочаквана. Мозъчната база, която ги причинява, е бадемовидното тяло, разположено дълбоко в древните мозъчни структури и неговият еволюционно адаптивен механизъм на БОРБА или БЯГСТВО. При паник атаката тялото се насища с адреналин и кортизол - стресовите хормони, а мозъчната биохимия също се променя. Хипервентилацията от паническото дишане променя алкалността на кръвта, кръвната захар се оттегля от мозъка, за да захрани напрегнатите мускули на тялото. Субективното преживяване е силен ужас, световътеж, дереализация и дисоциация от реалността, които водят до страх от полудяване и от обратната връзка на хората. Сърцето бие учестено, дишането е рязко и бързо, появява се обилно изпотяване, напрежение в стомаха и други части от тялото. Ако сме преживявали панически атаки, то знаем, че това биха могли да бъдат доста плашещи състояния при положение, че се борим с тях. В процеса на психотерапия се учим да ги посрещаме спокойно и дори да се наслаждаваме на симптомите им - така те отшумяват безпроблемно, а страхът се редуцира и превръща в радостна амбиция, тласкаща асертивността и мотивацията ни за успех.

Симптомите на паник атаките продължават до десет, рядко повече минути, но самият пик на преживяването трае около минута. Понякога паник атаките могат да образуват циклична поредица от епизоди, като утихват и се задействат отново. Често паническите атаки се случват в ситуации или места, когато са възникнали преди, както и в случаите, когато се чувстваме "хванати" натясно, тоест в напрегната ситуация, провокираща тревожността ни.

Паник атаки се възприемат и преживяват от "опитните" и "начинаещите" в тях по различен начин. "Опитните", тоест хората, които дълго време са преживявали паник атаки, ги преминават бързо и почти незабележимо, без явни симптоми или външни изяви и незначителен страх. Поне такова е желателното развитие на проблема – случване на естествена десензитизация, погасяване на страха. Ако ни се случват за пръв път или отскоро и не сме запознати с тях, може дори да повикаме бърза помощ или да си помислим, че получаваме сърдечен пристъп. Всъщност нищо такова не се случва, разбира се. 

Какво причинява паническите атаки?

• Наследственост - установено е, че паник атаките се случват по-често в семейства, членове на които са имали такива, както и при семейства с други невротични разстройства. Въпреки това, много хора, които нямат фамилна история с панически атаки, също развиват паническо разстройство. Друг фактор например са прекалено предпазливите и протективни родители.

• Генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно разстройство, пост травматично сстресово разстройство,  хипогликемия, хипертироидизъм, дефицит на витамин Б от недостатъчно или некачествена храна, възбуждащи вещества като кофеин и кокаин...

• Паник атаките са чест спътник на различните фобии, като се явяват тяхна кулминация.
  
  

• Поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди. Негативните автоматични мисли и чувства, правила и несъзнавани убеждения. Липсата на физическа и обществена активност.

• Липса на асертивност, самоувереност и смелост.

• Хипервентилацията при учестено дишане може да предизвика паник атаки.

Симптоми

Физиологични

• Усещането за страха на адреналина, преминаващ като реално преживяване през цялото тяло.
• Изпотяване.
• Чувство за задушаване (диспнея).
• Свиване в стомаха.
• Сърцебиене.
• Замаяност.
  
• Главоболие.
• Световъртеж.
  
• Гадене.
  
• Хипервентилация.
  
• Горещи и студени вълни.
• Мравучкане или скованост на ръцете, лицето, краката или устата (парестезии). Усещане за вибрации и енергия.
• Сърбеж.
• Усещания за изгаряне.
• Клатушкане и треперене.
  
• Клаустофобия.
• Усещане сякаш тялото се изключва и изчезва.
• Изтръпване на гръбначния стълб.
• Субективното чувство за сърдечен пристъп.
• Умора и слабост.
• Мускулни спазми.
• Скърцане със зъби и стягане на челюстта.
• Временна слепота.
• Съскащ шум в ушите/ главата.

Психични

• Интензивен страх от ставащото и неувереност в себе си. Загуба на самоувереността и вярата в живота.
• Загуба на способността за логическо разсъждение.
• Ирационални натрапчиви мисли.
• Гръмогласен вътрешен диалог.
• Дереализация - чувството, че всичко е нереално, като на сън.
• Деперсонализация - сякаш не сме свързани с тялото си и сме извън времето и пространството.
  
• Съдбовност.
• Мислите: "Полудявам!" и "Умирам!".
• Чувството, че никой не разбира какво се случва с нас.
• Избягващо поведение - странене от ситуации където според нас би се случила паник атака.
• Агорафобия.
• Чувството, че ще се случи нещо ужасно и ние не можем да го предотвратим.
• Страхът, че паниката е симптом на сериозно заболяване.
• Страхът, че ще се изложим пред хората.
• Страх от смъртта и като резултат от това страх от живота - тревожност.
• Страх от провал.
• Стеснена визия.
• Изострена сетивност.
• Видимо забавяне или ускоряване на времето.

Орлин БАЕВ - психотерапевт

Организмът се бунтува

Пролет е. Много хора говорят за свръхусилията, които полагат, за да извършат определена дейност, дори сами те изпитват безпокойство,че тази постоянна умора няма да изчезне никога. Те изпитват и други симптоми като главоболие, фарингит, болки в мускулите, както и проблеми с паметта.

Организмът се бунтува

Пролет е. Много хора говорят за свръхусилията, които полагат, за да извършат определена дейност, дори сами те изпитват безпокойство,че тази постоянна умора няма да изчезне никога. Те изпитват и други симптоми като главоболие, фарингит, болки в мускулите, както и проблеми с паметта.