“Аз ще спра да дишам и от това ще  се задуша”

Това е една от най-често срещаните мисли, която се върти в главата на страдащия по време на паническа атака.

Ще разгледаме 3-те нива на тревожността.

Първото ниво на страха е онова, което чуваме като краен резултат, например силен страх от напускане на дома. А тук страха вече се се дели на два вида – страх от онова, което ще ми се случи като краен резултат и страх от самото действие.

Първо ниво:

Страх от краен резултат : да изляза от къщи

Второ ниво:

1.Страх от неща, които могат да ми се случат, след като предприема определено действие, в случая да изляза от къщи. Тогава може да се случат следните неприятни изживявания :

· Да припадна на улицата

· Да се изложа

• Да ми се присмеят
• Да загубя контрол
• Да няма кой да ми помогне
• Да се повиши кръвното ми налягане
• Да получа сърдечен удар и да умра

2. Като резултат на горните изживявания, се появява страх, изискващ действие:

· Да покажа слабост и да призная, че ми е лошо

• Да потърся помощ от някои минаващ

• Да игнорирам околните и да не ставам в автобуса, когато не се чувствам добре

• Да се напръскам с вода, за да се освежа, без другите да разберат, защо го правя

• Да повърна, ако ми се повръща
• Да прередя някой на опашката, при силен позив на паника
• Да накарам шофьорът на такси да спре, ако получа пристъп
• Да не обръщам внимание на клаксоните, когато попадна в задръстване и да изляза навън от колата да се освежа, докато чакам

Сигурно може да допълните още хиляди детайли към този списък от вашите лични изживявания. В очите на всички вас, те могат да бъдат различни като доводи. Но е ясно, че те ви пречат да излезете от вкъщи, да пътувате със самолет или с влак. Това се отнася за страховете от първо ниво. Те са различни, за всеки от групата, но същността е една, всеки е ограничен във възможността да избира, как да живее живота си.

Когато обаче се обърнем към второто ниво. Кръгът започва да се стеснява. Тези страхове се отнасят до нашето собствено “аз”. Те засягат нашето вътрешно състояние, а не външните ситуации. Чрез тях ние дефинираме собствената представа за самите нас, за нашите възможности, качества и ценности, които притежаваме. Нека да дефинираме видовете страх, които изпитваме на второ ниво:

Страхове на второ ниво:

-Провал - Успех

-Отхвърляне - Дискриминиране

-Уязвимост - Подценяване

-Критика - Загуба на добро име

Сега вече нещата изглеждат по-конкретни. Тук може да намерим доста повече допирни точки между участниците.

Повечето от тях се боят от отхвърляне. Разбираемо е внимателно да следят всеки свой контакт и разговор. Силната боязън от уязвимост пречи да си показвате носа навън, защото, ако някой неволен свидетел долови и нотка на нещо “нередно” в поведение им, то може да ги срази.

Вие все повече и повече се предпазвате от всичко и от всички, така че в един момент се превръщате в затворник сред четири стени.

Но сте съгласни, че трябва да се преборите със страха, желанието за свобода крещи във вас, нали? Независимо от мнението на другите. Независимо, че могат да разкрият страданието ви. Но сякаш чувам гласа ви, който казва “ Няма да мога да се справя!”.И именно това е най-големият страх – страх, че ще се окажете по-слаб от страха. Притеснявате се, че няма да действате, както трябва.

Това е третото ниво страх. И той е един за всички. С една дума - този страх означава, че вие подлагате на съмнение всяка своя постъпка. Очаквате, че всяко предприето действие може да ви докара паника. Затова и се опитвате да контролирате всичко, което ви се изпречи на пътя. Вашите близки, деца, съпруг или съпруга, колеги. Не е нужно да се интересувате от това, какво мислят те. Оставете ги на самите тях. Обърнете се към себе си. И изградете свят на увереност в самите вас, спрете да премълчавате, и не бъдете толкова добри и толкова любезни, когато това ви натоварва прекалено.

След поредната преживяна паническа атака се обърнете към вътрешния си свят. Кажете си – аз наистина ли се оценявам достатъчно, наистина ли вярвам в себе си, уважавам ли своята личност, държа ли на независимостта си, позволявам ли на другите да ме манипулират? Не пренебрегвате ли всичко това, само за да се харесате на другите? Не се ли опитвате, чрез този ощетяващ за вас начин да си набирате недооценените от самите вас качества?

Не си ли мислите, че качествата, които притежавате не са достатъчни, за да ви помогнат за израстването ви в живота. Това ви смразява, аз зная, затова не хабете повече сили. Започнете да изграждате доверие в себе си, каквото и да се случи, вие ще се справите.

“Аз мога” нека това да бъде вашият рефрен, който ще си тананикате, докато лека полека отстранявате страха и паниката от вашия живот. Ще се справите!