Неврозата може да се разглежда като неуспял опит за приспособяване към действителността.

Обект на терапия не е неврозата, а нейният носител. Както вече отдавна е известно, не болното сърце е в основата на сърдечната невроза, а болната душа на пациента. Тя е резултат от живота, воден в продължение на десетки години от едно човешко съще.ство; освен в индивидуалния живот тя се корени и в душевния живот на цяла една група: от семейството до обществото. .

Следователно неврозата представлява неорганично заболяване. Определението обаче се разшири.

Обикновено неврозите се делят на: астения, неврастения, психастения, натрапливост, фобия, тревожност; хистерия.! Макар и важни, тези класификаии, определено стесняват проблема, въпреки че подобни състояния са изключително разпространени. Нужно е обаче да си дадем сметка за изключителното многообразие на симптомите на всяка невроза. Още повече, че отделни симптоми на натрапливите мисли се срещат при тревожността, симптоми фобията се срещат при неврастенията и т.н. Все още сме твърде склонни да слагаме всичко в едно "нервна депресия"; както едно време са слагали множество неподлежащи на определение заболявания под етикета "хистерия".

Трябва да помним, че всяка невроза може да прояви посредством физически или психологически симптоми. Имаме сексуални, храносмилателни, сърдечно-съдови, белодробни, кожни, очни, натрапливо-фобийни, тревожни и т.н. неврози.