Лабиринтитът  е един от потенциалните причинители  на паническите атаки. Лабиринтитът  довежда  до виене на свят, а  виенето на свят от своя страна може да предизвика пристъпи на паника.

Нещата, които влошават виенето на свят при лабиринтит

• Движенията на главата.
• Настинки /  главоболие.
• Тъмнината
• Малки стаи и тълпите.
• Умора.
• Компютри.
• Менструация (за жените).
• Фокусиране върху хората.
• Тълпите.
• Магазини.
• Супермаркети.

Симптоми в  ушите при лабиринтит

• Чувство на течност в двете уши.
• Шум в ушите - по-силен, когато виенето на свят е ясно изразено.
• Пукане.
• Кратковременна глухота.
• Блокирани уши- "пълни" уши.
• Хрема.
• Чувствителност към звуци.

• Гадене.
• Ниска издръжливост.
• Умора. 
• Нисък имунитет.
• Когнитивни симптоми като: затруднена памет / проблеми с мисленето- поради психическо претоварване при обработка на информацията; тромавост; мъгла в мозъка -  усещането е по-силно, когато и световъртежът е по-силен
• Ярки сънища, често събуждане.
• Депресия и тревожност (поради  постоянните  опити да се справят с разстройство, освен това се смята, че вестибуларният апарат контролира нашате тревожност / нива на  депресия.
• Загуба на самоувереност, самочувствие.

Връзка между лабиринтит и паническо разстройство

Хроничната тревожност е често срещан страничен ефект на лабиринтита,  която може да доведе до тремор, сърцебиене, пристъпи на паника, дереализация и депресия. Често пристъпите  на паника  са един от първите симптоми, който се появява  при стартирането на лабиринтита. Докато виенето на свят може да се случи от крайна тревожност, лабиринтитът  може да предизвика  паническо разстройство.

Три модела са предложени, за  да се обясни връзката между вестибуларната функция и паническото разстройство:

• Психо модел : вестибуларна дисфункция се появява в резултат на тревожност.
• Соматичен модел: паническите  атаки са  предизвикани от погрешни вътрешни стимули (например, стимули от вестибуларна дисфункция). Тези стимули се тълкуват като нещо, означаващо непосредствена физическа опасност. Повишена чувствителност към вестибуларните  усещания води до повишена тревожност и от там,  крачката до развитието на паническо разстройство е близко.
• Мрежова аларма теория: вестибуларна дисфункция създава  повишена чувствителност, която чувствителност  може да бъде наречена  потенциален спусък за започването на паническите атаки.