Натраплива невроза и хипнолечение

Лечението на натрапливостите чрез хипноза при заболяванията от невротичния кръг се разглежда от психоаналитично мислещите хипнолози (Льовенфелд, Б.Стоквис) като "наложително" лечение за получаване временен резултат, докато се предприеме "каузалното" лечение - психоанализа. Както отбелязва К. Платонов, рецидивите обаче също се влияят хипнотерапевтично и не са белег за безперспективност на хипнолечението. Наличието на застойни огнища не е съществена пречка за хипнотизирането, както мисли Б. Бирман. Насочването на хипнозните въздействия към по-слабата сигнална система (паси, фиксация) улеснявало хипнотизирането. Още В. Бехтерев отбелязва значителните възможности за лечението с хипноза на натрапливостите. Благоприятните резултати са получавани при агорафобия, клаустрофобия, логофобия, ереутофобия, мизофобия, аихмофобия и пр.

Важни факти при хипнолечението

Хипнолечението трябва да бъде упорито. Важно е веднага след хипнозния сеанс болният да осъществи при възможност действието - обект на натрапливия страх.

Така болна с натраплив страх от ножици и топлийки, започна бързо да се подобрява, когато веднага след сеанса отиваше на места, където се шиеха дрехи. При друга болна с ереутофобия, получаваща особено тежки смущения при сключване на нови познанства, положителният прелом настъпи, когато бе включена на амбулаторни хипнозни сеанси, в края на които неин родственик я чакаше и отвеждаше на гости при непознати за нея лица.

Лечение на хипноза с натрапливи движения

Натрапливите движения (тикове) се отличават от натрапливите действия по елементарния си характер и значителната автоматизираност. Те подлежат на психотерапия, особено когато в основата им може да се предполага психотравма.

Д. Мюлер-Хегеман наблюдавал подобрения на тиковите явления дори при органично обусловени тикове след прилагане на автогенен тренинг. В хипнолечебна работа при болни с психогенна етиология на тиковите явления няма такива успехи. Нерядко в резултат на лечебни усилия при тиковите явления се стига по-скоро до видоизменяне на симптома при запазване склонността за моторни стереотипии. Една болна с тикови движения да си хапе езика до степен, че често биваше принудена да употребява течна храна, замени след лечение хапането с чести посещения на тоалетната. Самата тя преживяваше това като подобрение.

Д-р Ив. Петров